Повярвах ...
Повярвах,
че я има любовта .
Повярвах,
че не всичко е лъжа .
Повярвах,
че за тебе съм единствена,
но не е било така .
Ти си ме лъгал най - подло във очите,
че друга в живота ти няма,
че аз съм жената от мечтите.
Повярвах на лъжите най - подло изречени ми във очите .
Повярвах на всяка една лъжа,
дори не се усъмних в теб .
Повярвах ...
Никога не съм предпологала,
че си способен да ме излъжеш,
никога не съм предполагала,
че си способен да ми изневериш .
Не съм предполагала,
и дори някой да ми беше казал нямаше да му повярвам,
но видях с очите си как прегръщаш и целуваш друга .
Как можа да ми причиниш такова нещо ?
Как можа да го направиш ?
С тази твоя постъпка ме нарани толкова много .
От както те видях с нея,
не мога да спра да плача,
да мисля къде сгреших .
Просто не издържам на тази болка .
Още не мога да повярвам,
че си го направил .
Иска ми се сега да сънувам,
и като се събудя,
да се окаже просто един кошмар .
Но за съжаление не сънувам,
това е тя - реалността !
Повярвах на всяка твоя лъжа,
дори и лъгана,
аз се чувствах най - щастливата жена на света .
Колко бързо рухна всичко,
което градих,
и любовта и щастието вече ги няма ..
ти също си тръгна,
остави ме сама .
А аз не мога да спра да тъжа,
и всяка нощт и всеки ден,
по лицето ми се стичат сълза след сълза .
Още не мога да си обясня,
защо ми причини това .
Защо,
с какво тя е по - добра ?