Черен гарван в полунощна доба
моето сърце кълве без жал.
Тъмни сенки . Вещер в мръсна роба
маже с билки хладния кинжал.
Принеси ме в жертва. Не, не моля!
И какво че много ще боли?!
Ето ти сърце - по своя воля
давам ти го. Твое е - режи!
Нека ударът да бъде много точен.
И кръвта да плисне - щур фонтан.
Аз съм жертвата. За тебе е нарочен
жребият, от дива страст пиян.
Помниш ли очите ми красиви?
Помниш ли как страдаше по мен.
Вместо в празници да се укриваш,
кръст сложи на тъжния ми ден.
Искам в моя кръв да са ръцете,
недокоснали душата и за миг.
Потопи ги в нея ти и двете.
Знам, че чувстваш се сега голям мръсник.
Но е късно. Няма да ме върнеш.
Не, не искам да живея. Забрави!
В жертва се принасям.Ще посърнеш.
Плачеш ли? Защо?Не ме разсмивай ти.
