Изхвърляш я като хартийка от бонбонче.
Поредната девица в списък твой.
За тебе беше славейче на клонче.
Попя ти..., а сега тръбиш "отбой".
Как бързо ти омръзва всяка ласка.
Нагарча нежната девича плът.
Какво си скрил под хладната си маска?
Защо повтарят се провали всеки път?
Досадни стават милите им думи
и искаш само в ада да вървят.
Да спрат да молят за любов безумни.
За теб ловът на плът е опиат,
на който се отдаваш и нехаеш,
че нараняваш и убиваш, може би.
Как ги боли не искаш и да знаеш.
Самият ти нещастен си, уви.
И тази кръв девича те отравя.
Все по-самотен през света вървиш.
Все някой ден и теб ще те оставят.
Ще можеш ли това да си простиш?