Началото и краят са мои...
Средата ти я оставям -
цял и се посвети.
Цели се точно
в центъра на мишената.
Там е сърцето ми -
със себе си го уцели.
И да се разхвърчи
перушина на бели гълъби,
ще си мислим,
че са пера от ангелски крила.
"Аве Мария" ще ни пее времето.
Латинският ми е слабост,
с него душата ти ще покоря.
Не вярвай, че е език, мъртъв от столетия,
говорили са го толкова велики усти.
Аве, цезаре, ти шептя,
когато се целиш в сърцето ми.
Дали от този фанатизъм
по- малко ще ме боли?!
Тази леко надменна усмивчица
пия като небесен елексир...
Е, горчи...
Обичам, когато ме нараняваш-
възбуждащо е.
С нокти кръвта ти ще опитам
и хич даже недей ми се мръщи.
Болка за болка...-
не аз съм го измислила.
Каквото даваш, ще получиш-
това е всеизвестен факт.
Пристрастена съм
към дяволския блясък в очите ти.
Толкова е нежно убийствен днес-
музика в неравноделен такт.
И като дива котка ти се нахвърлям пак-
дали ще те разкъсам
или ще се слея с теб... Не знам.
Когато ме гледаш така...
Как ли?
Ти си знаеш как-
ясно е...
Губя всяка искрица здрав разум.
Да не говорим за срам.
Приготви ли си вече куршумите?!
Колко още ще чакам?
Като гарван времето ще отлети.
Грачат в кръвта ми
недоизказани думите.
Стреляй, любими,
стреляй...
Всичко любовта ще ни прости.