Нежните пръстчета
на зелена роса
сред тревите
садят карамфили.
Виждам белег от рана
върху твойта душа-
разкажи ми!
Какво с тебе става?
Тези тъжни очи
на сърдито дете
ме разнежват,
разсмиват.
Така е.
Правиш драма от нищо.
Ех, бедно сърце,
всъщност
нищо за мен ти не знаеш.
Ще положа главата ти
в скута си днес
и ще бъда ранима
и мила.
Ти разказвай-
излей ми душата си,
влез
и във мойта душа
потърси ме.
Ще се свеждат над нас
нежни иви,
брези,
с кротка ласка
листенца ще ронят.
Аз те слушам.
Не спирай-
говори!
Говори...
Твойта болка за миг
ще прогоня.