Да, заключена съм във готичен замък стар...
На самотата дремя все под тежкия товар...
Доста различни с него бяхме...
Защо туй от начолото ний не видяхме?
Но във наш'те постоянни разпри
все аз отстъпвах и крещах му "Спри!"
Дали не бе защото мен повече боли?
Аз наистина обичах го.Но той мен, дали?
И сега след таз прокоба зла
влачат се будни часовете до новата зора...
Тъгата продължава в мене да вирее
след като той успя в душата ми да я посее...