Автор Тема: В най-тъмния ъгъл на душата ти  (Прочетена 614 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
В най-тъмния ъгъл на душата ти
« -: Май 09, 2006, 23:18:30 pm »
Умората е състояние на душата,
при което сама на кръст се разпъваш.
Зад челото ти се носят бързи влакове.
Накъде ли мислите ти със тях пътуват?!
Паяжинено- лекомислена
небрежно синьо виолетова
сянката на студени желания
като ирис на шосе е премазана
и изсъхва кръвта и нечистата,
изписала последни послания.
Към кого ли? Към всички измислици,
с които от себе си бях наказана.
Не искам да си спомням , че ме има
в нечии недоносени спомени,
където съм егоистка нечестива,
заклеймена в думи отронени
като царевични зърна
в мексиканска салата,
полусварени, полуникакви.
Не искам, но се връща неумолимо
плочата архивна на спомена
и за пореден път съм за никъде.
Умората е моето наказание,
че цял живот
подарявам части от себе си.
Като хапчета против главоболие,
хем гадно блудкави,
хем без тях мислите ми
трошат се на парчета,
затискат дъха на надеждата,
посинявам и изстивам.
Предавам се.
Аз съм онова -невероятно бездушното,
което си затворил
в най-тъмния ъгъл на душата си.













,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.