Автор Тема: ПРИТЧИ  (Прочетена 31867 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Angel Soul

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #30 -: Май 27, 2006, 02:18:04 am »
Знаменитият равин и неговите вещи         

Има една стара история за един знаменит равин в Европа, който един ден бил посетен от човек, дошъл с кораб от Ню Йорк, за да го види. Човекът, стигнал до мястото, където живеел великият равин, голям дом на улица в европейски град, и му посочили стаята на равина, която била на таванския етаж. Той влязъл и заварил учителя в стая с едно легло, един стол и малко книги. Човекът бил очаквал много повече.

След поздравите, попитал:
- Рави къде са вещите ви?

Равинът отвърнал с въпрос:
- Ами твоите къде са?

Посетителят отговорил:
- Но, рави, аз само минавам оттук.

А учителят отговорил:
- И аз също, и аз също. 


Angel Soul

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #31 -: Май 27, 2006, 02:22:14 am »
Чудният слон и голямата картина на живота       


Един слон от някаква пътуваща изложба бил скрит в обор извън стените на град, в който никога преди това не били виждали слон. Четирима любопитни граждани, чувайки за скритото чудо, отишли да видят дали не могат да добият някаква предварителна представа за слона. Когато пристигнали в обора, открили, че в него било тъмно. Изследователите обаче решили да продължат проучванията си на тъмно.

Единият докоснал хобота и решил, че създанието трябва да прилича на крачол; вторият напипал ухото и заключил, че става дума за ветрило. Третият докоснал крака и можал да го оприличи само на жив стълб, а когато четвъртият поставил ръката си върху задницата на слона, той помислил, че е напипал някакъв вид трон. Нито един от тях не успял да си състави цялостна картина и всеки можел да опише достъпната му част с помощта на представи за неща, които вече познавал. Резултатът от експедицията бил пълен провал. Всеки бил сигурен в собствената си правота; никой от останалите жители на града не разбрал с какво всъщност са се сблъскали изследователите. 


А тази притча като я прочетох и не знам защо си помислих с опитите на хората да познаят Бога. :)

PurpleANGEL

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #32 -: Май 27, 2006, 13:38:32 pm »
Ммм... да! Много правилен извод си правиш от притчата! Когато нещо е много по-голямо от теб, а ти си сляп да го видиш и се опитваш да го познаеш чрез докосване до него, тогава можеш да усетиш само част от него... а цялото остава "скрито" пред теб...

Неактивен Dalechen

  • Почти безобиден
  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 828
  • Пол: Мъж
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #33 -: Юни 03, 2006, 04:14:54 am »
Дълъг живот, голямо богатство, много синове

Докато Яо разглеждал забележителностите на Хуа, граничният страж го познал и се приближил с думите:
- О, Мъдрецо! Благословен да си! Дълъг живот за Мъдреца!
- Замълчи! – казал Яо.
- Нека Мъдрецът има много богатства!
- Замълчи!
- Нека има много синове!
- Замълчи!
- Как така? – попитал граничният страж. – Дълъг живот, голямо богатство, много синове са това, което всеки иска. Защо ти не ги искаш?
- Много синове – казал Яо – означават много тревоги. Голямо богатство означава големи грижи. Дълголетие означава дълго страдание в житейски беди. Всичко това пречи на усъвършенстването на Добродетелта. Затова не го искам.
- Преди – отвърнал граничният страж – те мислех за мъдрец. Сега виждам, че си просто благороден мъж. Когато Небесата ти пращат синове, положително са предвидили занятие за тях. Ако имаш много синове и те имат своите занятия, за какво трябва да се тревожиш? Ако притежаваш голямо богатство и го делиш с другите, какви грижи можеш да имаш? А колкото до дълголетието... Мъдрецът си намира подслон като пъдпъдък – без тревоги и борби. Той получава храна като новоизлюпено пиле от поддържащия всичко Път на Небето. Той преминава през живота като птица в полет, без да остави и следа. Когато империята следва Пътя, той участва в разцвета й. Когато тя загуби Пътя, той се оттегля и усъвършенства своята Добродетел. След много години доволен живот напуска този свят и яхва белите облаци. Никакви злини не го постигат. Свободен е от нещастия. Какви беди е изстрадал?
С това граничният страж се обърнал и си тръгнал. Яо го последвал.
- Почакай! – извикал той. – Искам да попитам...
- О, замълчи! – отвърнал граничният страж.
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
http://forum.stih4e.com/index.php/topic,21107.0.html

Angel Soul

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #34 -: Юни 11, 2006, 16:23:08 pm »
ХАРАКТЕРИ

Лао Ван решил да определи характера на своите приятели, задавайки им един въпрос: "Как се отнасяте към онзи, който ви дава пари назаем, и онзи, комуто давате пари в заем? Еднакво ли е отношението ви към това?"
   Лао Ли казал:
   - Аз често забравям за парите, взети назаем, но непрекъснато са в главата ми сумите, които съм дал назаем.
   Лао Ван му казал:
   - Ти си егоист и песимист, можеш да се разболееш от рак.
   Лао Чжао казал:
  - Аз помня добре своите дългове, връщам ги колкото е възможно по-бързо, а за онези пари, които са взели от мен, често пъти забравям.
На него Лао Ван казал:
   - Ти през цялото време се страхуваш да не се опозориш. Много си предпазлив и изпълняваш стриктно своите задължения. Много е възможно ти все пак да си добър човек.
   Лао Юе казал:
   - Аз обикновено забравям за дълговете, както своите, така и чуждите.
   Лао Ван му казал:
   -Ти си оптимист. Възможно е ти да успееш да станеш безсмъртен и да постигнеш дао, но изглежда си идиот.
  Лао Не казал:
- Аз твърдо помня за всички дългове.
Лао Ван казал:
- Ти си догматик. Ти нямаш големи перспективи в този живот, но не можеш да направиш и големи глупости.
  Лао Ма казал:
   - За целия си живот нито веднъж никому не съм дал пари назаем и никога от никого не съм взел заем.
Лао Ван му казал:
- За теб… за теб… нямам какво да кажа.

 
Ван Мен - Къси китайски разкази 

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3731
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #35 -: Юни 16, 2006, 03:21:17 am »
     Веднъж костенурката отстъпила на молбите на скорпиона да го качи на гърба си и го пренесе до другия бряг на реката. Скорпионът седял мирно през повечето път, но току пред другия бряг не се удържал и ужилил костенурката. Костенурката се възмутила:
     - Моята природа е такава, че аз се стремя да помогна на всеки. Затова помогнах и на теб. Как можа да ме ужилиш?!?
     - Приятелко - отвърнал скорпионът - твоята природа е да помагаш, а моята - да жиля. И сега какво, ти се опитваш да превърнеш твоята природа в добродетел, а моята наричаш подлост?

 
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3731
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #36 -: Юни 16, 2006, 03:26:07 am »
Персийска притча

     Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня. Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала:
     - Той свети.
     Втората долетяла по-близо и, когато се върнала, казала:
     - Той изгаря.
     Третата, долитайки съвсем близо, влязла в него и не се върнала. Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да го съобщи.

     Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае.
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3731
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #37 -: Юни 16, 2006, 03:28:37 am »
Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на който да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност.
     Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: "И това ще мине".
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Angel Soul

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #38 -: Юни 19, 2006, 01:16:36 am »
" Веднъж Езоп, голям майстор на кратките истории, излязъл от Атина. Той срещнал човек, който се връщал от Арго. Започнали да си говорят двамата. Човекът от Арго попитал Езоп: „Ти идваш от Атина. Разкажи ми моля те нещо за тамошните хора: що за хора са те, какъв е характерът им?”
Езоп помолил човека: „Отначало ти ми разкажи какви са хората в Арго”.
Човекът казал: „Доста раздразнителни, отблъскващи, агресивни, склонни към скандали”. И всичките тези качества се отразили върху лицето на този човек.
Езоп му казал: „За мое съжаление ти ще откриеш, че хората в Атина са съвсем същите.”
По-късно той срещнал друг човек, който също бил от Арго. Той веднага му задал същия въпрос: „Ти идваш от Атина, преживял си целия живот там – кажи ми – какви хора живеят в този град? Какви са по характер те?”
Езоп отново попитал: „Отначало ми кажи какви хора живеят в Арго?”
Човекът пламнал от носталгия… той имал много приятни спомени от хората в Арго. Неговото лице засияло и той казал: „Много приятни, дружелюбни, хубави хора, добри съседи”.
Езоп му казал: „ Щастлив съм да ти кажа, че в Атина ти ще намериш точно такива хора.”
Тази история е невероятно прекрасна.
В нея е разказана най-фундаменталната истина за човека: където и да отидете, вие навсякъде ще намерите самия себе си; на каквото и да хвърлите своя поглед, вие винаги ще се срещнете със самия себе си. Целият свят не е нищо друго, освен огледало на взаимоотношенията ни със света. Отново и отново вие срещате самия себе си и отново и отново вие не разбирате това."

Angel Soul

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #39 -: Юни 19, 2006, 01:21:43 am »
Автор неизвестен и макар че е в стихотворна форма, мисля, че мястото му е тук:



А Бог каза ‘НЕ’

Помолих Бог да вземе моята гордост,
А Той ми отговори ‘НЕ’.
Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,
От нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,
Прикована в легло от своя недъг,
А Той ми отговори ‘НЕ’.
Каза ми, че душата й е невредима,
А тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,
А Той ми отговори ‘НЕ’.
Каза ми, че търпението е резултат от изпитания
И не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,
А Той ми отговори ‘НЕ’.
Каза ми, че ми дава благословение,
А дали ще бъда щастлив зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,
А той ми отговори ‘НЕ’.
Каза ми, че страданието отделя човека
От житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,
А Той ми отговори ‘НЕ’.
Каза ми, че духът трябва да израсне сам,
А Той само ще го подрязва,
За да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,
За да мога да се радвам на живота,
А той ми отговори ‘НЕ’.
Каза, че ми дава живот,
За да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
Така, както Той ме обича.
И Бог каза ‘Ти най-накрая разбра
За какво трябва да молиш....’.

Angel Soul

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #40 -: Юни 25, 2006, 18:16:04 pm »
Наказанието на царя

Радислав Кондаков       
 

Имало едно време един много лош и жесток цар. Мало и голямо било пропищяло от него. Докато царят и придворните му живеели в разкош, селяните работили денонощно за къшей хляб и вода. Страхували се от царя всички – и народ, и велможи, и съветници. Съседните царе също не смеели да помогнат, никой нямал кураж да се изправи срещу страховития цар.
И така минавали дните, царят безчинствал, а народът теглил и страдал. Само един от съветниците му, най-младият, имал смелостта да се противопоставя на владетеля.

Но за почуда на всички, царят не смеел нищо да му направи - като че ли някаква тайна сила закриляла съветника. И не подозирал никой, че тази сила била доброто във владетеля.

Та веднъж, преди поредното безчинство, смелият придворен му рекъл:

- Царю честити, недей прави това, че зло е. Така страдат другите, така ще страдаме и ние.
- Съветнико, как смееш да ме поучаваш, мен – великия? На мен ми е добре, какво ме е грижа, че страда някой? Знай едно – царство със здрава ръка се държи и управлява! – отвърнал строго суровият цар.

Тогава съветникът смело пристъпил напред и рекъл:
- Чуй ме царю, за последно! Има Бог и Той всичко вижда! Спри със злото, защото то е илюзия, и правейки го – ти сам се в небитието слагаш! Запомни, царю: добро правù и добро ще ти се върне!

И някаква странна сила имало в думите на младия мъж, та се сепнал закоравелия владетел.
Но после се окопитил и сърдито казал :
- Върви си! И не ме безпокой повече, да не ти покажа аз на теб кое е зло и илюзия ли е! Аз правя само каквото искам!


Не се минало много време и на двамата се присънил един и същ страшен сън. Не друг, а сам Бог им се явил и рекъл :
- За греховете страшни и престъпленията ужасни, за безчинства и неправда - ответ ще има. Три месеца ще минат и ще бъде царят безмилостно наказан!

Разбрал царят, че на двамата този сън се е явил и много се уплашил. И започнал тогава роби да освобождава, земи и добитък на селяните да подарява. Със съседните царства се помирил и половината си богатство на бедните раздал. Никой не вярвал на очите си, а царят се все повече се стараел да прави добрини на всички.

И все питал съветника си:
- Ще ме пощади ли Господ – нà виж: само от добро вече е животът ми изтъкан! О, не пожалих нищо аз – само Бог да ме помилва! Кажи, съветниче – ще бъде ли царят пощаден? И не е ли милостив и добър този Бог, та да види, че аз съм от неговите?

А той му отговарял :

- Да царю, прав си – милостив и добър е Господ. На училище на земята ни е пратил, та науката на живота да учим. Но – не знам, царю, аз плановете Господни – ако е рекъл, че наказание ще има – Божии думи са това! И само Милостта му може да те пощади, но знай : ти за нея трябва да си готов.

И улисан да прави добро, царят не усетил как се търколили три месеца. Ново чувство се било родило в душата му, непознато досега, и му било приятно в добрини да прекарва дните си.

Ето че настъпил и уреченият ден и царят цял ден от страх не излезнал от покоите си. Около него било пълно със стража и никой не бил допускан до царя. Минали денят и нощта, и нищо не се случило.
Тогава си рекъл царят :
- Ето че нищо не стана. Знаех си аз – няма Бог, а доброто е само за глупците. Три месеца от живота си пропилях за парцаливи селяни и слабите съседи, половината си богатство раздадох – колко глупав съм бил!

И казал ядно на стражата :
- Доведете ми младият съветник!

Дошъл младият велможа и се поклонил пред царя. Но това вече не бил онзи усмихнат и щастлив цар, който бил свикнал да среща последните три месеца. Пред себе си съветникът видял озлобен и нещастен човек, изкривен от яд и злост.

И учудено казал :
- Какво се е случило, царю? Нима Бог те наказа с нещо страшно?

- Никой не ме е наказвал! Ти не разбра ли, че Господ няма – ей ме : цял и невредим. И косъм не е паднал от главата ми. Но задето ме заблуди – аз ще взема твойта! Защото ме лъга три месеца, да стана за посмешище на мало и голямо, аз ще взема живота ти! Да видим тогава кое е по-силно: твойто смешно добро или аз - могъщият и всесилен цар! – отвърнал царят.

Рекъл тогава тъжно младият съветник :
- Вземи я, царю, вземи главата ми. Но аз виждам, че Господ вече твойта е взел. Няма го вече доброто в сърцето ти и разума в главата ти! Защо царю не се погледнеш в огледалото, и честно да кажеш – кого виждаш? Защо царю не погледнеш в душата си и право да отсъдиш – има ли живот там? И как беше довчера и последните три месеца?

Царят мълчал и хапел устни, но тайна и могъща сила го заставяла да седи и да слуша.

- О, царю – толкова ли си наивен? – продължавал младият мъж –Нима не виждаш, че Господ всъщност те наказа, както бе обещал? Бях ти рекъл аз – милостта винаги иде, но само за тоя, който е готов за нея. И нима има по-голямо наказание - на нечие сърце доброто да отнемат, а на ума - светлината? Ти успя, царю, да – ти успя – в тези три месеца показа какъв трябва да бъде истинският владетел. Но защо позволи, защо позволи царю, вярата ти да отнемат? И защо ваше величество изгуби онази тиха радост в сърцето?
И накрая, преди да ми вземеш главата – кажи ми: има ли по-голямо наказание за човека, да отнемат вярата му в Бога и доброто? Има ли по-голямо нещастие за човека, зло да прави? В злото царю, няма живот, защото то е мъртво и нереално – та знай, че преди мен да убиеш, че ти вече на себе си посегна – защото доброто в себе си уби!

Като казал това съветникът напуснал покоите.
А царят не повикал стражите. Но зли пламъчета проблясвали в очите му - смърт и кръв дирещи. Стражите говорели после, че вопли, плач и викове се чували – стонове на разкъсвана душа. И ту молитви и стенания, ту страшни закани и клетви долавяли.

Три дни се минали, а той не напускал покоите си, но и никого вътре не искал.

Дошъл на третия ден младият съветник и царят го приел.

- Дойдох да се предам, царю. Да не кажеш – страхливец излезе и се скри. Аз от съдбата си не бягам, а за истината съм готов да дам живота си – рекъл той.

Тогава царят казал :
- На теб, мой верен съветнико, аз не знам как да се отблагодаря. Незнам как се благодари на човек, който ти е върнал душата. Така или иначе, ти можеш да поискаш и вземеш от мен всичко – моето богатство е и твое! Защото аз намерих друго богатство – нетленно, вътре в душата – радостта от доброто! Да прав си, вчера го бях забравил и Господ ми даде урок. И сега прозирам мъдростта му – през тези три месеца аз преживях нещо, без което не мога. Разбрах, че само доброто съществува и то ни изпълва с живот. И сега мога да кажа с пълно сърце – нека Бог те благослови!


Оттогава насетне добрият цар се върнал за радост на всички хора. Продължавал да прави добрини, царувал дълго и честито, и всичко го почитали и обичали. 

 

Angel Soul

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #41 -: Юни 25, 2006, 18:18:56 pm »
"Пътят може да се види, когато...          


Един любопитен монах запитал учителя си:

- Кой е пътят?

- Той е пред очите ви - отговорил учителят.

- А защо не го виждам?

- Защото мислиш за себе си.

- А вие? Виждате ли го?

- Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки “аз не виждам” и “ти виждаш”, погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят.

- Значи пътят може да се види, когато няма нито “аз”, нито “ти”?

- Е, когато няма нито “аз”, нито “ти"' кой е този, който ще иска да го види?" 


opa

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #42 -: Юли 13, 2006, 14:32:00 pm »
Урокът на пеперудата

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде ум и силно тяло, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно


Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #43 -: Октомври 19, 2007, 20:01:47 pm »
Много хубава темичка .Как съм я пропуснала само ?
Благодаря на автора .
:)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен edin_zabraven_mig

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 167
  • Пол: Жена
  • Трябва да се хвърлиш,за да провериш имаш ли криле!
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #44 -: Декември 24, 2007, 15:07:39 pm »
Пеещият Ручей

Пеещият ручей стигнал до пустинята и разбрал, че няма да може да я прекоси. Водата все по-бързо и по-бързо изчезвала сред движещите се пясъци. Ручеят си казал на глас: "Целта ми е да прекося пустинята, но не зная как да го сторя."

Гласът на пустинята му отговорил с тайния език на природата:

- Можеш да преминеш през пясъците така, както го прави вятърът.

- Но всеки път, когато се опитвах да го направя, пясъците ме поглъщаха и дори да се хвърлях срещу тях, успявах да премина съвсем малко.

- Вятърът не се хвърля срещу пясъка.

- Но вятърът може да лети, а аз не умея.

- Мислиш погрешно; безсмислено е да се опитваш да летиш сам. Позволи на вятъра да те пренесе през пустинята.

- Как мога да го направя?

- Позволи му да те погълне.

Ручеят възразил на пустинята, като казал, че не иска да губи индивидуалността си. Защото ако това стане, той може напълно да изчезне.

Пустинята казала, че разсъжденията му са подчинени на законите на логиката, но нямат нищо общо с реалността. Вятърът, погълнал влагата, я пренася през пустинята, а после й позволява да се върне на земята като дъжд, който на свой ред отново ще стане ручей.

Ручеят попитал как може да се убеди, че това е истина.

- Наистина е така и ти трябва да ми повярваш, иначе пясъкът ще те попие и след няколко милиона години ти ще се превърнеш в блато.

- Ако е така, ще си остана ли същият ручей, който съм сега?

- В никакъв случай няма да останеш същият. Нямаш избор, само ти се струва, че имаш. Вятърът ще пренесе най-добрата ти част - твоята същност. Когато отново станеш ручей и се затичаш по склоновете на планините, които се намират отвъд пустинята, хората могат да те нарекат с друго име, но самият ти ще знаеш, че си останал същият. Сега наричаш себе си някаква си рекичка само защото не знаеш коя именно част от тялото ти е твоята истинска същност.

И така, ручеят пресякъл пустинята на раменете на добрия вятър, който бавно и внимателно го издигнал нагоре, а после плавно го пуснал на върха на една планина в далечна страна. Ручеят си казал: „Сега познах своята истинна същност."

Ручеят обаче имал и още един въпрос, който той прошепнал, когато се отправил на път:

- Защо сам не успях да стигна до това, защо пустинята трябваше да ми каже? Какво щеше да стане, ако не я бях послушал?

Изведнъж до ручея долетяло тънко гласче. То идвало откъм една песъчинка:

- Само пустинята знае това, защото тя вече го е виждала, нещо повече, тя се простира от реката до планините. Пустинята е свързващото звено между тях и подобно на всички други неща, изпълнява своите функции. На пясъка е написано как ручеят на живота трябва да продължи своето пътешествие.


 
Притча за Бог и бръснаря


Един човек влязъл в бръснарницата както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат.
Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог.
Бръснарят казал:
- Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува Бог.
- Защо? – попитал го клиентът.
- Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек ( като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:
- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.
- Как така? – учудил се бръснарят – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.
- Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.
- Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.
- Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.[/orchid]


 
Защо плачат жените?

Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"

„Защото съм жена?", отговорила му тя

„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"

По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"

„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.

Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.

„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.

Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!