Автор Тема: ПРИТЧИ  (Прочетена 27384 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Dalechen

  • Почти безобиден
  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 828
  • Пол: Мъж
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #15 -: Май 22, 2006, 23:27:09 pm »
Мразя да ми говорят двусмислено [evil]
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
http://forum.stih4e.com/index.php/topic,21107.0.html

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2201
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #16 -: Май 22, 2006, 23:34:17 pm »
една пеперудка се влюбила в слънцето
летяла дълго и настойчиво към него
нищо не успяло да я спре
нито приятелите, които и казвали, че прави грешка
нито бурите и вятърът
нито умората или глада
най-после стигнала до слънцето - потопила се в топлината му
приближавала се все повече и повече
слънцето и се усмихвало и и се радвало
огрявало я с обичта си,
а тя приближавала все повече
усетила сред чувствата си на обич и щастие лека болка
после тя се засилила - крилцата и започнали да се сбръчкват и да пушат, а тя летяла към слънцето
и не разбирала защо любовта и и причинява това
със сетни сили се усмихнала на слънцето и изгоряла ... малка летяща клада ... цялата обвита в любовта си
слънцето тъгувало ... и се мъчело да разбере защо...

Неактивен Dalechen

  • Почти безобиден
  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 828
  • Пол: Мъж
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #17 -: Май 22, 2006, 23:40:25 pm »
но преди смъртта си е била щастлива - това е единственото важно нещо
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
http://forum.stih4e.com/index.php/topic,21107.0.html

Неактивен caliente negror

  • Новак
  • *
  • Публикации: 31
  • Пол: Жена
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #18 -: Май 23, 2006, 01:25:43 am »
ФОРМУЛАТА
 
Някога много отдавна живял един ученолюбив човек. Той посветил целия си живот на търсенето на знание и голяма част от него било мистичното познание. И ето веднъж този учен човек се разхождал по брега на реката. Изведнъж чул силен глас, който прекъснал неговите размишления. Ослушал се и чул как някой викал:
-А йа ха! А йа ха! А йа ха!
-О, това е свещената формула за ходене по вода-казал си ученият.Помня, че съм я чел в една древна и много тайна книга. Но този човек не произнася правилно формулата и напразно го прави. Вместо да казва "А йа ха" той трябва да казва само "Йа ха".
Като помислил малко, ученият решил, че е по-умен, съзнателен и прилежен човек и е длъжен да научи този нещастен човечец, който, макар и да не знае правилната формула, очевидно се старае с всички сили.
И така ученият наел лодка и се отправил към острова, от където се донасяли звуците. На острова той видял суфи-мистик, който от време на време все така гръмко и погрешно повтарял формулата.
-Приятелю,-казал ученият-ти произнасяш неправилно формулата и мой дълг е да ти кажа как е нейното истинско звучене, защото получава не само който приема, но и който дава.
И той му дал правилното звучене на формулата.
-Благодаря ти, приятелю, -отвърнал суфито-благодаря ти, че специално заради мен премина реката и ми подари този безценен дар. Благодаря ти.
Удовлетворен ученият седнал в лодката и се отправил към отсрещния бряг с чувство на изпълнен дълг. Известно време от хижата не се чувал нито звук, но ученият бил уверен, че усилията му не са пропаднали напразно.
И изведнъж от хижата се чуло неуверено "А йа ха", "а йа ха". Ученият започнал да размишлява колко твърдоглави са хората и как са се вцепенили в своите заблуди.
Изведнъж чул странен плясък. Ученият се обърнал и замрял от изумление. Към него право по водата като по суша се приближавал суфито. Суфито се приближил до лодката и попитал:
-Добри човече, извинявай, че те занимавам със себе си, но не би ли могъл още веднъж да ми кажеш как да произнасям формулата, защото аз нищо не запомних...
 
me gustas tu...

Неактивен caliente negror

  • Новак
  • *
  • Публикации: 31
  • Пол: Жена
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #19 -: Май 23, 2006, 01:29:10 am »
СМЪРТТА И ТОВА, КОЕТО НИКОГА НЕ УМИРА
 
При Буда дошла жена, която плачела и крещяла. Умряло нейното дете, а тя не можела повече да има деца. Плачела и молела Буда да съживи детето и. Буда казал:
-Ще ти помогна. Но първо иди в селото и донеси няколко синапени зърна от къща, в която никой никога не е умирал.
И жената тръгнала да обикаля селото от къща на къща. И навсякъде хората и казвали:
-Няма проблем да ти дадем синапени зърна, колкото си искаш. Но другото условие не можем да изпълним. В тази къща са умирали хора.
И така ставало отново и отново, но жената все се надявала и продължавала да хлопа по вратите. И така цял ден.
А привечер велико разбиране я споходило. Смъртта е неотменна част от живота и се случва постоянно. Смъртта не е нещо лично и не се отнася само до нея.
С това разбиране тя се върнала отново при Буда и той я попитал:
-Е, къде са синапените зърна?
А тя тихо се усмихнала, отпуснала се в краката му и помолила:
-Аз искам да позная това, което никога не умира. Аз вече не моля да ми върнеш сина, защото знам, че той все пак отново ще умре. Моля те, помогни ми да позная това, което никога не умира.

ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА
 
В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...

me gustas tu...

Неактивен EvIcHkA

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 736
  • Пол: Жена
  • ﮩ Rain of feelings... ﮩ
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #20 -: Май 23, 2006, 06:52:45 am »
МЪДРИЯТ ПРОСЯК
индийска народна приказка


Живял някога в едно село беден човек, който всеки ден неуморно обикалял околните села да проси милостиня. Така след време събрал много ориз.
— Ти вече не си беден. Кажи какво правиш с толкова много ориз?
— Деля го на четири — отговорил просякът. — Едната част давам на дявола, другата - в заем, третата хвърлям в реката, а четвъртата оставям в храма, дар за бога.
Всички били много учудени от отговора му и започнали да го разпитват:
— Къде е този дявол? И кой е този, дето взема заем от просяк? А в коя река хвърляш ориза? На кой храм правиш дарение?
Но просякът не им казал нищо повече. Тогава селяните много се ядосали, хванали го и го закарали при царя. Царят му заповядал да говори и той не можел да не се подчини.
— Царю — казал той, — дяволът е жена ми. Тя нищо не работи, само яде и спи. За да насищам лакомията й, трябва непрекъснато да прося.
— А кой взема заем от тебе? — попитал царят.
— Втората част от ориза е за сина ми. Сега той е малък, а моите крака още вървят и мога да го храня. Но утре, когато порасне, а аз остарея, той мене ще храни. Та ето за какъв заем говорех.
— Ами какво значи, че хвърляш в реката третата част на ориза? - попитал пак царят.
— Имам малка дъщеря - казал просякът, — за която трябва да се грижа. Но когато порасне, тя ще се омъжи и ще ме напусне. Е, царю, кажи оризът, който й давам, не е ли като хвърлен в реката?
Накрая царят попитал:
— А в какъв храм и на кой бог оставяш последната част от ориза?
— Царю, този храм е моето тяло, а богът — душата ми. Ако за тях не се грижа, как ще имам сили да живея?
Царят много харесал отговорите на просяка.Той го възнаградил богато и го пуснал да си върви.

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

Angel Soul

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #21 -: Май 25, 2006, 01:45:38 am »
ФОРМУЛАТА
 
Някога много отдавна живял един ученолюбив човек. Той посветил целия си живот на търсенето на знание и голяма част от него било мистичното познание. И ето веднъж този учен човек се разхождал по брега на реката. Изведнъж чул силен глас, който прекъснал неговите размишления. Ослушал се и чул как някой викал:
-А йа ха! А йа ха! А йа ха!
-О, това е свещената формула за ходене по вода-казал си ученият.Помня, че съм я чел в една древна и много тайна книга. Но този човек не произнася правилно формулата и напразно го прави. Вместо да казва "А йа ха" той трябва да казва само "Йа ха".
Като помислил малко, ученият решил, че е по-умен, съзнателен и прилежен човек и е длъжен да научи този нещастен човечец, който, макар и да не знае правилната формула, очевидно се старае с всички сили.
И така ученият наел лодка и се отправил към острова, от където се донасяли звуците. На острова той видял суфи-мистик, който от време на време все така гръмко и погрешно повтарял формулата.
-Приятелю,-казал ученият-ти произнасяш неправилно формулата и мой дълг е да ти кажа как е нейното истинско звучене, защото получава не само който приема, но и който дава.
И той му дал правилното звучене на формулата.
-Благодаря ти, приятелю, -отвърнал суфито-благодаря ти, че специално заради мен премина реката и ми подари този безценен дар. Благодаря ти.
Удовлетворен ученият седнал в лодката и се отправил към отсрещния бряг с чувство на изпълнен дълг. Известно време от хижата не се чувал нито звук, но ученият бил уверен, че усилията му не са пропаднали напразно.
И изведнъж от хижата се чуло неуверено "А йа ха", "а йа ха". Ученият започнал да размишлява колко твърдоглави са хората и как са се вцепенили в своите заблуди.
Изведнъж чул странен плясък. Ученият се обърнал и замрял от изумление. Към него право по водата като по суша се приближавал суфито. Суфито се приближил до лодката и попитал:
-Добри човече, извинявай, че те занимавам със себе си, но не би ли могъл още веднъж да ми кажеш как да произнасям формулата, защото аз нищо не запомних...
 


Тази притча много ми хареса. Напомня ми за наблюденията ми как някои хора имат талант или дадено познания или интуиция (както искате го наричайте) относно някои неща и просто ги правят- без да знат защо и как. Други хора достигат до същите неща след много години упорит труд, научавайки тънкостите на механизма на действие в подробности, но не можейки да усетят същността натова, което изучават. И често тези хора от втората категория се опитват да поучават онези, на които "е дадено", не разбирайки че стартът е бил неравен и те са тези, които трябва да се смирят.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13716
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #22 -: Май 25, 2006, 03:24:31 am »
СЛЕДИТЕ В ПЯСЪКА
 
Една нощ един човек сънувал сън.Сънувал,че се разхожда по морския бряг заедно с Бога.По небето проблясвали сцени от неговия живот.При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата,а другата на Господа.Когато проблясва последната сцена от живота му,той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка.Забелязал,обаче ,че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му.Това го разтревожило и запитал Господа:"О,боже,Ти някога ми каза,че след като съм готов да Те следвам,Ти ще вървиш винаги с мен.Но аз забелязах ,че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки .Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб,Ти си ме изоставил сам."Господ му отговорил:"Мило мое дете ,аз те обичам и никога не бих те изоставил.По време на твоите изпитания и страдания ,когато виждаш само едни стъпки,то е било когато Аз съм те носил на ръце!"
 
ОСВОБОЖДЕНИЕТО
 
- Кой те е вързал? - попитал Учителят.
- Никой, отвърнал ученикът, който се стремял да постигне освобождение.
-   Защо тогава се стремиш към освобождение? - попитал Учителят.

МОНАСИТЕ, РЕКАТА И МОМИЧЕТО
 
Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко преди да стигнат храма, не издържал и попитал:
- Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
На което първия монах отвърнал:
- Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си....
 
САКСИИТЕ

Един монах се явил пред Учителя си с две саксии цветя в ръце.
- Пусни! - наредил Учителя.
Монахът пуснал едната саксия.
- Пусни! - отново наредил Учителят.
Монахът пуснал и втората саксия.
- Пусни - изревал този път Учителят.
- Ама вече нямам какво да пусна! - заекнал монахът.
-Носи си го тогава - кимнал Учителят.

РИБИТЕ

Веднъж Джуан-дзъ и негов приятел се разхождали по брега на реката.
- С каква наслада си играят рибите във водата! - възкликнал Джуан-дзъ.
- Ти нали не си риба? - попитал приятелят. - Откъде знаеш наслаждават ли се рибите на играта си във водата или не са наслаждават?
Джуан-дзъ отвърнал:
- Ти нали не си аз. Откъде тогава знаеш, че не знам дали рибите се наслаждават на играта си във водата.

ЕДНА ДЪЛГА ПРАВА ЛИНИЯ
(индийска притча)

Веднъж цар Акбар начертал една дълга права линия и попитал министрите си:
— Как може да се направи тази линия по-къса, без човек да се докосва до нея?
Бирбал, когото смятали за най-мъдрия човек в държавата, се приближил и начертал близо до първата линия - друга, но по-дълга от нея.

ДВЕ КАПКИ ОЛИО

Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца, влязъл в една голяма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:
- Сега съм зает - използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие - ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка - и му подал една лъжица. Но внимавай, в нея има две капки олио и ти не трябва да ги разлееш.
Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца, държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:
- Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина - на градинаря му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?"
- Не! - отговорил младежът. - Внимавах да не разлея капките олио!
- Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко - казал Мъдрецът.
И младежът наистина този път обиколил двореца и този път наистина разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата при Мъдреца с ужас забелязал, че е разлял капките олио в лъжицата.
- Ето в това е смисълът на щастието - казал му Мъдрецът.
Да съумееш хем да се насладиш на прелестите на света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата....

« Последна редакция: Май 25, 2006, 03:29:27 am от Gentiana »
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Dalechen

  • Почти безобиден
  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 828
  • Пол: Мъж
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #23 -: Май 25, 2006, 16:22:57 pm »
притчата за саксиите не я разбрах  [confused] какво е това , което мъдрецът има предвид ?
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
http://forum.stih4e.com/index.php/topic,21107.0.html

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #24 -: Май 25, 2006, 16:34:41 pm »
Може би мислиш същото като монаха, който мисли, че му крещят за саксиите ... Или просто трябва да се пуснеш мисълта за тях ... хахава работа  :p


Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

Неактивен Dalechen

  • Почти безобиден
  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 828
  • Пол: Мъж
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #25 -: Май 25, 2006, 17:13:21 pm »
хаха , аз ако ми кресне трети път , изяжда една саксия по кухата тиква [lol]
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
http://forum.stih4e.com/index.php/topic,21107.0.html

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #26 -: Май 25, 2006, 18:54:30 pm »
Ти не носиш 3та саксия  :p
А докато идеш и се върнеш за нова ще ти е минало  :>


Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

Angel Soul

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #27 -: Май 26, 2006, 19:57:35 pm »
Притчата с двете капки олио много ми допадна.  :) Свързвам я с баланса между дълг и удоволствие, вътрешен свят и окръжаваща среда.  [cvetee]

PurpleANGEL

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #28 -: Май 26, 2006, 21:10:21 pm »
КОТКАТА

Ученик бил на вечеря при своя учител. След като се нахранили останала още храна на масата, но учителят казал:
- Нека се разходим на лунна светлина, за да ти покажа някои тайни на природата.
Ученикът забелязал, че учителят има котка, която оставил в стаята и го попитал:
- Учителю, защо остави котката си в стаята? Ами ако се качи на масата?
- Тя знае, че може да яде, само когато аз й давам.
- Но как я научи? Аз съм пробвал всичко с моята котка... Бия я всеки път, щом видя, че е яла от масата, но нищо не помага...
- Когато я биеш след като е направила нещо, тя няма да разбере за какво я биеш, но ако й покажеш, че е нередно, докато го прави, тогава ще те разбере.

Angel Soul

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #29 -: Май 26, 2006, 21:18:10 pm »
Бе котките са умни животинки...  :p Обаче има и някои, които колкото и да ги биеш по муцуната с вестника , докато са на масата, пак ще се качат отгоре й, когато теб те няма.  [confused]