Автор Тема: ПРИТЧИ  (Прочетена 27382 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен caliente negror

  • Новак
  • *
  • Публикации: 31
  • Пол: Жена
ПРИТЧИ
« -: Май 07, 2006, 20:38:42 pm »
ПЕПЕРУДАТА

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:
-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
-Всичко е в твоите ръце.









me gustas tu...

Неактивен caliente negror

  • Новак
  • *
  • Публикации: 31
  • Пол: Жена
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #1 -: Май 07, 2006, 20:39:40 pm »
НЕПРАВЕНЕТО 
 
Вървял буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Как с правене бихте изчистили изворчето?

me gustas tu...

Неактивен caliente negror

  • Новак
  • *
  • Публикации: 31
  • Пол: Жена
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #2 -: Май 07, 2006, 20:41:02 pm »
МАЙМУНАТА

Веднъж князът отишъл в маймунската гора. Както го видели, маймуните се изпокрили в паника, останала само една маймуна, която изобщо не му обръщала внимание и подскачала от клон на клон, сякаш показно. Князът пуснал стрела в нея, но тя я хванала в полет. В отговор князът заповядал на приближените си всички да стрелят по нея, полетял дъжд от стрели и маймуната паднала мъртва. Тогава князът се обърнал към своя приятел Йен-Буй:
-Видя ли какво се случи? Това животно рекламираше ума и способностите си. То вярваше, че е недосегаемо, вярваше в силата и майсторството си. Помни тази случка! Никога не показвай пред хората най-добрите си качества.
Когато се върнали в двореца, Йен-Буй станал ученик на княза, той ден и нощ работел върху себе си, за да се избави от всичко, което го прави да изпъква. Скоро в кралството вече никой не знаел нито как да се държи с него, нито пък как да го манипулира.....
........................... ……………………………………..
Тази история съдържа един от най-тайните ключове на Дао. Дао казва, че всичко, което е прекрасно в човека, трябва да се пази и съхранява дълбоко. Това, което е истинско във вас, трябва да се съхранява в сърцето, защото, когато истината е скрита в сърцето, тя израства като зърно, попаднало в благодатна почва. Ако го измъкнете навън, за да го види всеки, то просто умира, умира без полза. Така във вас никога няма да цъфнат цветя. Обръщайте се във всичко истинно и прекрасно като към зърно. Внимателно му предоставете почва в сърцето си и не го демонстрирайте на всеки и навсякъде.
Но всеки прави обратното. Това, което е неправилно, вие криете и не искате никой да види, а това, което е прекрасно-дори ако и не е така-вие непрекъснато изваждате на показ пред всички, вие го демонстрирате, опитвате се да го рекламирате, да го прославите.
От това идва и гасненето на човека-защото уродливото расте, а истинското се губи и изсъхва. Неистинското расте, то става зърно и дава плодове, а истинското се изхвърля и умира.
Обръщайте се към всичко, което е истинно и прекрасно във вас, като към зърно....


me gustas tu...

Неактивен EvIcHkA

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 736
  • Пол: Жена
  • ﮩ Rain of feelings... ﮩ
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #3 -: Май 22, 2006, 07:22:07 am »
Урокът на пеперудата

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде ум и силно тяло, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

Angel Soul

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #4 -: Май 22, 2006, 15:34:36 pm »
Поздравления за хубавата тема!!! [heart__]

КРАСАВИЦАТА И ПОЕТЪТ (източна притча)


Вървяла по пътя девойка, прекрасна като фея. Изведнъж забелязала, че след нея върви един мъж. Тя се обърнала и го попитала:
— Кажи ми, защо вървиш след мен?
Мъжът отговорил:
— О, господарке на сърцето ми, твоята красота е така неотразима, че ми заповяда да вървя след теб. Казват, че свиря прекрасно, че за мен няма тайни в поетичното изкуство и че умея да пробуждам в женските сърца любовна мъка. Но аз искам да ти направя любовно признание, защото ти плени сърцето ми!
Красавицата мълчаливо го гледала известно време и след това му казала:
— Как така се влюби в мен? Моята по-малка сестра е много по-красива и привлекателна от мен. Погледни я, тя върви след мен.
Мъжът се спрял, после се обърнал, но видял само една безобразна, дрипава старица. Тогава той закрачил по-бързо, за да догони девойката. Свел поглед, той попитал с примирен глас:
— Кажи ми, как се откъсна от езика ти такава лъжа?
Девойката се усмихнала и отговорила:
— Ти, приятелю, също не ми каза истината, когато се кълнеше в любов към мен. Ти знаеш всички правила в любовта и даваш вид, че твоето сърце гори от любов към мен. Как можа тогава да се обърнеш, за да погледнеш друга жена?

Angel Soul

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #5 -: Май 22, 2006, 15:35:37 pm »
Ето защо понякога предсказанията не се сбъдват: 

ГРАДИНАРЯТ И БОГАТСТВОТО
(китайска притча)


Живял някога един китаец. В детството му предсказали, че на 36 години ще стане много богат. Страшно богат! Родителите му се зарадвали и разказали на всички. Цялото село се радвало, че при тях ще живее такъв богат човек. А по произход този човек бил от род на градинари. Той, разбира се, изобщо не започнал да учи занаята на семейството. Защо му трябвало? И без друго щял да бъде богат. Живял той, живял. Родителите му го хранили. След това родителите му умряли. Пари нямал. Продал той къщата, градината. Отишъл да живее в някаква барака на края на селото. Селяните го хранели, все пак нали щял да стане някой ден богат!
Минало време. Навършил той 36 години, а богатството му нито се вижда, нито се чува нещо за него. Съседите започнали да мърморят, не искали да го хранят повече. Помъкнал се той към гората да търси ягоди. Никакви ягоди не намерил. Тръгнал обратно и като се връщал към селото паднал в яма. Откъде дошла тази яма, така и не разбрал. Преди това там нямало никаква яма. За да се измъкне, трябвало само да изрови няколко стъпала, ама го мързяло. Седял, седял, докато случайно минали селяни и го измъкнали. Прибрал се в бараката си, легнал и умрял.
Попаднал китаеца на небето и веднага - към боговете с претенциите си. Как така? Нали му било обещано?! Било ли е?- Да. А къде са парите? Всички, разбира се, се засуетили, разбързали. Разтворили книгите на съдбата. Действително, всичко било точно: написано било - богатство на 36 години. Започнали да изясняват нещата: кой, защо, кога. Извикали дявола, който пазел златото. "Ами, да. Богатството е тука - имаше проблем с получателя. Когато дойде времето да се дава богатството, започнахме да го търсим при градинарите. Търсихме, търсихме, не го открихме. Гледахме и списъка на военното ведомство, на учените, на селяните. Никъде го нямаше. Пратихме отговорниците за неговия район. Те погледнали в къщата на родителите му - нямало го. Там живеели други хора. Обиколили цялата местност, не го открили. После случайно го открили в гората. Хвърлили му богатството в една яма на пътя. Трябвало само малко да изрови стената. Пак нищо не станало. Накрая го намерили в бараката да лежи, искали да му хвърлят богатството върху главата, но се изплашили, че ще го убият, толкова слаб бил. Пък после той сам умрял."
Така и не получил китаецът богатството си.

Angel Soul

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #6 -: Май 22, 2006, 15:36:41 pm »
За това не бива да се говори [/u]
(будистка притча)


Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог? Вечният въпрос!
Буда го погледнал внимателно и казал:
— Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне. Първият — най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип — слуша те, но само след като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и това е достатъчно. Съществува и още един тип коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и сянката от камшика.

Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда.
На този разговор присъствал Ананда*, и нещо вътре в него започнало да се бунтува. Той решил: "Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога, а Учителят му говори за коне". Разсъждавайки си така вътре в себе си, Ананда не можел да не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание настъпило! То било почти осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а човекът останал в това състояние още час. Лицето му било умиротворено и светло.

Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока признателност, благодарил му и си тръгнал.
Когато той излязъл, Ананда попитал Буда:
— За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне.
Видях как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с тебе много години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти благодари?
Буда отговорил:
— Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не бива да се говори направо. Когато видях на какъв кон той пристигна, разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно само сянката на камшика. И когато затворих очи, той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се мълчи; и в това мълчание То се познава. Това е трансцедентен опит и той се намира отвъд пределите на ума.

Angel Soul

  • Гост
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #7 -: Май 22, 2006, 15:38:10 pm »
Един разказ на Паулу Коелю, който много ми хареса и мисля може да мине за притча:   :)


Облачето и дюната

Младото облаче се роди по време на една силна буря над Средиземно море. То почти нямаше време да порасне, силният вятър тласкаше всички облаци към Африка.
Още щом стигнаха континента, климатът се промени: горещото слънце засия на небето, а далече долу блестяха златните пясъци на пустинята Сахара. Вятърът продължаваше да ги носи далече към южните гори, тъй като в пустинята рядко вали дъжд.
С младите облачета се случва същото, каквото и с младите хора: нашето облаче реши да се откъсне от своите родители и по-големите си приятели, за да погледа света.
— Какво правиш? - оплакваше се вятърът. — Пустинята навсякъде е еднаква. Върни се при всички и да летим към центъра на Африка, там, където са красивите планини и дървета.
Но младото облаче по природа си беше бунтовниче, не се подчини и тихичко се спусна по-ниско, докато не полетя с мекия, великодушен бриз надолу, към златните пясъци. Като полетя малко над тази местност, то обърна внимание, че една от дюните му се усмихва.
Това се случи, защото и дюната беше също така млада, родена съвсем скоро от този вятър, който току-що си отиде. Облачето веднага се влюби в златните й коси.
— Добро утро - каза облачето. — Как живееш, как си там долу?
— Живея в компанията на другите дюни, слънцето, вятъра и керваните, които минават от време на време край нас. Понякога е много горещо, но се търпи. А ти как живееш там отгоре?
— Тук също има вятър и слънце, но аз имам едно преимущество, мога да странствам по цялото небе и да се запознавам с всичко и с всеки.
— А моят живот е късичък — казала дюната. — Когато вятърът се върне от горите, аз ще изчезна.
— А какво те кара да тъгуваш?
— Оставам с чувството, че не нося полза никому.
— И при мен е същото. Щом се появи друг вятър, аз ще полетя на юг и ще се превърна в дъжд, такава е съдбата ми.
Дюната се поколеба малко преди да заговори.
— А ти знаеше ли, че тук долу в пустинята ние наричаме дъжда Рай?
— А, аз и не знаех, че мога да стана нещо много важно - гордо произнесе облачето.
— Чувала съм няколко легенди, които разказваха много старите дюни. Те казват, че след дъжда ние се покриваме с трева и цветя. Но аз не знам на какво прилича това, защото дъждът тук наистина вали много рядко.
Сега пък облачето се подвуоми. Но след това започна да се усмихва радостно.
— Ако искаш, аз мога да те покрия с дъжд. Макар че току-що се запознах с тебе, аз вече те обичам и много ми се иска да остана тук завинаги.
— Когато те видях там високо в небето, аз също се влюбих веднага — каза дюната. — Но нали, ако превърнеш своите чудесни бели къдрици в дъждец, ти ще умреш?
— Любовта никога не умира —- казало облачето. — Тя се трансформира, и аз искам да ти покажа Рая.
И веднага започна да рони капчици върху дюната. Така те още дълго време бяха заедно, докато не се появи дъгата.
На следващия ден малката дюна цялата беше покрита с цветя. Другите облаци продължавали своя път към централна Африка, и по пътя си все пак ронеха малко дъжд. Минаха двадесет години, малката дюна се превърна в оазис, който освежаваше пътниците с прохладната сянка на своите дървета.
И всичко това стана, защото веднъж едно любящо облаче не се изплаши да пожертва живота си в името на Любовта.

Неактивен Dalechen

  • Почти безобиден
  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 828
  • Пол: Мъж
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #8 -: Май 22, 2006, 16:20:24 pm »
Може би най-хубавата тема :)
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
http://forum.stih4e.com/index.php/topic,21107.0.html

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #9 -: Май 22, 2006, 19:02:56 pm »
В старите летописи се разказва, че българските царе край Волга много обичали мъдрите изречения и сложните гатанки. Когато царят канел своите велможи на пир, той обичал да задава на гостите си трудни въпроси и много се радвал, ако не могат да му отговорят.
Веднъж царят вдигнал в двореца си голям пир, на който имало не само българи, а и чужденци. И точно когато донесли пред него печеното месо и всички чакали да им го раздаде като на свои хранени хора, той изведнъж казал: „Почакайте още малко! Най-голямото парче от печеното ще дам на оня, който ми отгатне една съвсем малка гатанка. "Умълчали се царедворците, защото знаели, че малките гатанки на царя не били никак лесни. А той ги запитал: „Кажете ми, кое е онова животно, което сутрин ходи на четири крака, през деня - на два, а вечер - на три крака." Дълго мислили и велможите, и чужденците, но никой не можал да отговори. А отговорът бил много прост - това необикновено животно е човекът. Сутрин - в утрото на своя живот - той пълзи по земята и ходи на четири крака. На обед - в зенита на своя живот - върви уверено на два крака. А вечер - в залеза на своя живот - добавя към двата си крака и бастуна, и затова тогава върви на три крака.
Друг път царят задал следната гатанка: коя къща има две бели врати и една черна. Дълго мислили царедворците и пак никой не можал да отговори. А отговорът пак бил прост. Тази къща е животът, защото животът на човека минава точно през три големи врати. Първата врата, е неговото раждане и това е бялата врата, най-светлата в неговия живот. Втората врата, през която минава човек, е сватбата и тя също е бяла. А третата и последна врата е вратата на смъртта - тя е черна.
Имало и други гатанки, които задавал царят на волжките българи. Но веднъж станало така, че точно на едно голямо празненство го сполетяла тежка мъка. В залата влязъл с наведена глава прашен конник и му казал, че в далечна Хазария умряла дъщеря му Зора, която тамошният цар - хаганът - похитил заради нейната красота.
Страшна мъка обзела царя и той не можел нито да яде, нито да спи дни наред. „Кажете - рекъл той на своите велможи, - щеше ли моята дъщеря да умре, ако оня злодей не беше видял, че е хубаво и лично момиче? И справедливо ли е красотата на човека да му носи смърт, както стана с моята дъщеря? Кажете ми, справедливо ли е това?"
„Успокой се, царю!" - говорели разтревожените велможи. „Не, отговорете ми!" - казал царят. - Справедливо ли е красотата да носи гибел! Какво ще кажете вие, които уж владеете цялата мъдрост на света. Искам от вас още утре да дойдете при мен и да ми отговорите на този Въпрос. Ако не - ще ви прогоня от двореца."
Угрижени излезли от залата царедворците, но в уречения час всички се върнали при царя.
„Е, намерихте ли отговор на моята мъка? Ако сте намерили бързо казвайте, какво да напиша на гроба на моята дъщеря, на която красотата донесе смърт, а разумът - страдание. Не може светът да е толкова лошо направен, че да няма отговор на този въпрос."
Дълго мълчали царедворците и точно когато тишината започнала да тежи като олово и царят скочил от трона си, за да ги прогони, пред него бавно се изправил най-старият мъдрец и казал:
„Царю, аз зная какво трябва да напишеш на гроба на дъщеря си. Напиши: Смъртта е врата, през която всички ще минат - и красивите, и грозните, и бедните, и богатите. Но от красивия ще остане красив спомен на света, а другият няма и това да остави."
Дълго мълчал и мислил царят. А после изведнъж се изправил и рекъл: „Благодаря ти, човече! Ти каза най-голямата мъдрост на света. Смъртта наистина е врата, през която всички ще минат. Но красивият ще остави красив спомен. А разумният ще помага на хората дори и от гроба. Затова нека знаем това и няма да сме живели напразно на света."
И до днес във волжките земи стои един голям камък, на който са записани думите, които казал оня неизвестен мъдрец.
Хиляда години са минали оттогава и хиляда мъдреци са минали през вратата на смъртта. Но думите на оня мъдрец се повтарят и досега, а това показва, че мъдрата мисъл е по-силна и от смъртта. Тя побеждава дори хилядолетията.

Петър Добрев "По пътя на небесната сърна"


Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #10 -: Май 22, 2006, 19:03:19 pm »
Белият кон

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде...Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали :
- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.
- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва ?
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.
Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?!
Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав- 11 прекрасни коня, нима това не е благодат!
След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят :
- Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае, дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици, страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче , останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия.
Старецът отвърнал :
- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моя син си е останал в къщи. Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие...
Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност, пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...


Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #11 -: Май 22, 2006, 19:03:54 pm »
Три пътя към Бога

Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж.
- Има ли Бог? – попитал той.
- Да, има Бог - отговорил Буда.
След обяд се е появил друг мъж.
- Има ли Бог? попитал той.
- Не, няма Бог - бил е отговора на Буда.
Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда отговорил:
- Трябва да си отговориш на този въпрос сам.
- Учителю, та това е абсурд, -казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос?
Просветленият отговорил:
- Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: един с увереност, друг - с отричане, а трети - със съмнение.


Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

Неактивен ...::Mag1::...

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4044
  • Пол: Жена
  • :-)
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #12 -: Май 22, 2006, 21:14:07 pm »
ей ;) браво !  :) :) поздравления за темата  [cvetee]

Неактивен Dalechen

  • Почти безобиден
  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 828
  • Пол: Мъж
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #13 -: Май 22, 2006, 23:07:17 pm »
Аз знам притчата за Буда по друг начин:
Отишъл при него един човек и го попитал:
 - Учителю , аз мисля , че има Бог , прав ли съм ?
Буда му отговорил:
 - Прав си.
Отишъл след време друг човек и му казал:
 - Учителю , аз мисля , че няма бог. Прав ли съм ?
Буда му отговорил:
 - Прав си.

Учениците му се стъписали.
Учителю , ти казваш на всекиго , каквото иска да чуе ?!
Може ли хем да има бог , хем да няма ?
Буда се усмихнал и им отговорил:
 - И вие сте прави.
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
http://forum.stih4e.com/index.php/topic,21107.0.html

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: ПРИТЧИ
« Отговор #14 -: Май 22, 2006, 23:15:38 pm »
Има ли значение, когато това е един от 10те му въпроса на които той винаги отговаря уклончиво - ту да - ту не :)


Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.