Страхотно е , а в тъмното по-лесно ще видиш огъня който да те стопли
Тъмно е...
Студът пълзи по бледата ми кожа
и татуира своите мисли нечисти,
тънка Луна с отблясък жесток на ножа
отрязва звездите-цветя с вехнещи листи.
Огънят е магия и съкровена тайна,
топли, но и изгаря сърце неразумно,
протягам ръце,нещо незнайно
бръмчи като комарче-тихо, бездумно,
дали ще се стопля или ще изгоря, не зная,
виждам и не огъня, там в далнината,
затворена в една, с тесни прозорци стая
гасне усмивката на тръпка непозната.