Рисувам икона... Мадоната плаче.
Защо майко свята, са тези сълзи?
Край мен уморени часовете се влачат.
Под пръстите чувствам как теб те боли.
Рисувам икона. Днес няма да слушам
любимия готик и хеви. О, не!
От тъжни моменти дойде ми до гуша.
Какво да те правя, ранимо сърце?!
Рисувам икона. Имам нужда от нежност,
от вяра във нещо, от твойте ръце,
които да сгреят студа в мен небрежно,
да цъфне усмивка на тъжно лице.
Рисувам... Това е...Днес съм някак различна.
Икона рисува се с чисто сърце.
Когато привърша теб пак ще обичам
с себичната обич на трудно дете.