Искам да вярвам

[Gentiana]

С теб сме като деня и нощта -
толкова сме различни.
Ти все се дърпаш към грешната ни земя.
Аз небето търся и го обичам.
Не искам да слушам,
когато със обвиняващ тон
четеш ми лекции
за човешката низост.
Как може да си
сладък като бонбон,
а от жалката си човешка природа
да не излизаш.
Не, не ми повтаряй,
че всичко е суета,
не искам да знам дали ме лъжат.
Искам да вярвам-
разбираш ли!
Имам право на това.
Иначе ...
е толкова тъжно.