Безмълвен, без думи останал,
любовта е измамна и коварна,
пълна с толкова лъжи.
Що за любов е тази,
която причинява само болка?
И всичко в мене крещи,
като във вериги съм окован.
Отвори ми дълбока рана
боли, сърцето ми кърви
не мога да те мразя,
като дявол мислите ми присвои.
Душата ми остана пуста,
изсмукана от болка и тъга.
Убий ме, но не ме оставяй жив,
да бродя обречен в самота.
Безмълвен, без думи останал,
смело прегръщам тишината
черна сянка, смирена тъга.
И там сред вечния нощен покой
на лунната пътека под звездите,
когато всичко дълбоко спи
във тъмното може и да заплача
от очите ми да се стичат,
капки отровни сълзи.
Че имам нужда от мъничко нежност,
от любов от която да не ме боли.