Това, което разбива мечтите, са компромисите.

[Angel Soul]

"Единственото, което разбива мечтите, са компромисите." - прочетох днес в една книга. И след като подобна тема бе част от дискусията ми с един приятел, реших да ви попитам - бихте ли направили компромис с мечтите си? Бихте ли ги променили, за да бъдат по-лесно изпълними; бихте ли ги заменили с други след време, ако обстоятелствата се променят ... Смятате ли, че е по-важно да си гъвкав и приспособим, а не устойчив и упорит? Кое от двете в крайна сметка "гарантира" щастието - постигнатата с много усилия мечта или това, което си научил, опознавайки света и променяйки мечтите си ?

[PurpleANGEL]

Ако човек живее цял живот с една мечта, но не я осъществи, значи е живял напразно! Човешките мечти имат две свойства - едното е да откъснат човека от реалността и той да си поживее щастливо, потопен в мечтите си; другото е да бъдат цел за осъществяване и евентуален смисъл на живота му. Ако мечтите не са гъвкави, значи човекът е слаб да ги развие. Една мечта е като един живот - трябва да живее и да се развива, докато или се сбъдне или стане мил спомен. Неразвиването на мечтата, означава неразвиване на човешкото съзнание и застой на човешкия разум като цяло. Докато компромисът - това е временно решение, продиктувано от втора мечта. За да направиш компромис относно една мечта означава, че този, за който правиш компромиса, те дарява с други мечти, които да запълват мислите ти. Понеже човек не може без мечти... Специално за мен думата "компромис" е странна и неточна дума, или поне неправилно се разбира от хората. Компромис не означава да се лишиш от нещо, за да бъде друг облагодетелстван. Компромис означава да дариш на другия нещо от себе си. А това оставя същите, че дори и по-големи отпечатъци, отколкото сбъдването на своя мечта.

И за да отговоря все пак на зададената теза - компромисът не разбива мечтата, а насочва вниманието ни към другите мечти. 

[Dalechen]

Никакви компромиси с мечтите. Тоя твой приятел е умен човек.

[PurpleANGEL]

Представи си разярено, скачащо дете, което го е яд, че мравката, която е настъпило, не иска да помръдне повече... То няма мечта, то просто живее с илюзията, че мравката е жива, защото не знае каква е реалността. Твоят отговор ме навежда на мисълта, че си същото дете, неразбиращо действителността и набиващо крак, че мечтата му не се сбъдва... А мечта ли е това? 

[Dalechen]

Аналогията ти не е вярна.

[PurpleANGEL]

Можех да дам доста по-силен и точен пример, но някои съображения ме спряха. Все пак човешкият живот е път. Ако седнеш на срещнат по пътя дънер, уморен от броденията ти по този (често пъти неравен и труден) път и решиш, че е хубаво да си почиваш на този пън, вместо да продължиш с мъките по пътя, това е равносилно на смърт - ти доброволно слагаш край на своя път, намерил спокойствие по средата.

[Angel Soul]

Знаете ли, понякога се сбъдват именно онези мечти, от които човек тъкмо е решил да се откаже. За мен това е като някакво изкривено забавление на Бог, което е малко трудно за разбиране. Смисълът е - Виж сега, приеми най-лошото. Приеми, че никога няма да имаш онова, за което мечтаеш, онова, което желаеш. Колкото да скачаш, колкото да дигаш врява. Приеми, че това е волята ми. Толкова ли е зле, наистина? И точно когато човек се примири с неизбежното, му бива даденото желаното. Защото само така той може да го оцени реално-едва след като се е отдръпнал от мисълта за него.

 Същото е, както с рисунките в Наска, които могат да бъдат видени само от въздуха - приближиш ли се твърде много- очертанията остават, но формата се изгубва. 

[PurpleANGEL]

Знаете ли, понякога се сбъдват именно онези мечти, от които човек тъкмо е решил да се откаже. За мен това е като някакво изкривено забавление на Бог, което е малко трудно за разбиране. Смисълът е - Виж сега, приеми най-лошото. Приеми, че никога няма да имаш онова, за което мечтаеш, онова, което желаеш. Колкото да скачаш, колкото да дигаш врява. Приеми, че това е волята ми. Толкова ли е зле, наистина? И точно когато човек се примири с неизбежното, му бива даденото желаното. Защото само така той може да го оцени реално-едва след като се е отдръпнал от мисълта за него.

 Същото е, както с рисунките в Наска, които могат да бъдат видени само от въздуха - приближиш ли се твърде много- очертанията остават, но формата се изгубва.  

Това за наска много ми хареса! А играта на Бог всъщност е начин да ни накара насила да се научим на смирение, щом волево не искаме. Щом се примириш с неосъществяването на дадена мечта, Той ти я подарява като награда. Дано това важи винаги, защото така бих осъществил всичките си мечти   

[Angel Soul]

"Господи, дай ми воля
да променя онова, което мога.
Дай ми сила да се примиря
с неизбежното ...
И мъдрост - да различавам
едното от другото."

(цитирам по памет)

[Dalechen]

Щом съм си избрал пътя , няма да остана на дънера.
Нито ще се уплаша , откажа от МОЯ път , и поема по друг
А по казаното от теб , Ейнджъл Соул , ще помисля (имам предвид обаче предния ти пост ) - смирението не е в природата ми

[PurpleANGEL]

Пътят наистина си е ТВОЙ, не съм тръгнал да ти газя алеята 
Айде лека нощ от мен, че ще осъмна, ако продължавам така... 

[Angel Soul]

Знаете ли, понякога се сбъдват именно онези мечти, от които човек тъкмо е решил да се откаже. За мен това е като някакво изкривено забавление на Бог, което е малко трудно за разбиране. Смисълът е - Виж сега, приеми най-лошото. Приеми, че никога няма да имаш онова, за което мечтаеш, онова, което желаеш. Колкото да скачаш, колкото да дигаш врява. Приеми, че това е волята ми. Толкова ли е зле, наистина? И точно когато човек се примири с неизбежното, му бива даденото желаното. Защото само така той може да го оцени реално-едва след като се е отдръпнал от мисълта за него.

 Същото е, както с рисунките в Наска, които могат да бъдат видени само от въздуха - приближиш ли се твърде много- очертанията остават, но формата се изгубва.  

Това за наска много ми хареса! А играта на Бог всъщност е начин да ни накара насила да се научим на смирение, щом волево не искаме. Щом се примириш с неосъществяването на дадена мечта, Той ти я подарява като награда. Дано това важи винаги, защото така бих осъществил всичките си мечти   

То ако важеше винаги, хората все щяха да се изтарикатяват да се примиряват наужким, та дано им се сбъдне мечтата ... Нали животът е толкова интересен, понеже не винаги се прилагат същите плавила.

"А по казаното от теб , Ейнджъл Соул , ще помисля  (имам предвид обаче предния ти пост  ) - смирението не е в природата ми  "

Ех, на смирение ще трябва да се научиш, иначе принудително ще те научат Пък боли все да падаш по дупе,докато се научиш как да падаш елегантно, да му се не знае!

[PurpleANGEL]

Права си в мислите си, велика мислителко! 


Лека нощ отново!

[Angel Soul]

Лека и от мен - имам много сънища да сънувам ... И все на философски теми

[D`Eva]

Да, бих ги заменила с по-хубави и по-големи Човек , ако се развива няма как да не минава  зад хоризонта на мечтите си ..да достига нови мечти и така ...