Тъмен ъгъл, две котки край кофа с боклук,
куп разсипани мазни останки.
Тишината, която ти прави напук,
а пък ти си самотен битанка.
Джинси с дупки и риза, с цвят- облачен ден
върху кожа немита от вечност.
Ти си пич, ти си мачо, за подвиг роден,
ти си бледа огризка човечност.
Далавери и свади, като уличен пес
в битки губил си зъби и кожа.
И си скитал в полята и в дивия лес,
знаеш как да боравиш със ножа.
Колко нощи си спал под открито небе,
като вълк към Луната и вил си.
Но останало топло във тебе сърце,
в него малко хуманност спасил си.
Раздели вчера последния си сух хляб
с босоногото циганче Аско,
на баща му въшлясал и мъничко сляп
виц разказа с усмивка и ласка...
Тъмен ъгъл, две котки край кофа с боклук,
куп разсипани останки мазни.
И какво, че животът ти прави напук,
ти си жив и те има в графа " Разни".