Защо великите са винаги сами?

[Angel Soul]

Ще се опитам да преведа част от текст на книга, която породи в мен много въпроси ...

"Защо най-напредналите хора, чиито учения са пропили религии, издържали векове, са винаги сами?

Защо никога не виждаме техните съпруги или съпрузи или чудодейни равни спътници, с които те споделят приключенията си и своята любов? Те са обкръжени от свои ученици, от любопитни хора, от почитатели, притиснати от онези, които са дошли да  търсят при тях изцеление и светлина. Но колко често виждаме техните сродни души, величествените и силни хора, които те обичат и които са най-близо до тях? Понякога? Много рядко?

(...)
Никога.

Най-напредналите хора, си помислих, са най-самотни.
Дали тези перфектни хора нямат сродни души, защото са израстнали над обикновените човешки нужди? (...) Дали е казано да не търсим сродната си душа, защото тя не съществува?

(...)
Колкото по-просветени ставаме, толкова по-трудно е да живеем заедно с някого."

Как мислите вие - защо великите хора са сами? И дали наистина е така? Бихте ли жертвали любовта си, за да намерите просветление и дали това е необходимо? Не очаквам темата да бъде разбрана от много хора, но все пак се надявам на дискусия...

[PurpleANGEL]

Ако гледаш историческата страна, писана от трети лица, то великите хора са сами, защото са описани сами. Това е така, понеже се набляга на техните качества и стореното от тях, а когато то не засяга любовта им - тя не се споменава.

Съвсем не съм на мнение, че за да откриеш просветление, трябва да се откажеш от любовта. Тя не пречи, ако не ти е в тежест. Ако любовта ти е трудно изживяна, неизживяна или несподелена, тогава мислите ти са винаги там и ако самата любов не ти помага за просветлението, ти няма да го намериш. Именно затова хората са се ориентирали към отшелнически живот - за да не срещнат любовта и да могат да се отдадат на мисли за просветлението. А дали го намират или живеят напразно? (...) Никой не може да каже, защото те изчезват от очите на хората.

Относно сродните души - да, има такива и когато намериш своята, никой няма да ти каже "Да, това е тя!". Ти сама ще я усетиш. Не ме питай какво е усещането... Ще го познаеш! 

[Angel Soul]

А не намираш ли, че колкото по-просветен става човек, толкова повече повишава изискванията си към любимия (било то настоящ партньор или бъдещ, ненамерен все още такъв)? Тоест, колкото повече ти се отварят очите за съвършеното, толкова повече го търсиш ... а все пак съвършени хора няма и рано или късно се получава сблъсък между очаквания и реалности. Един вид- шанс за оцеляване на настояща връзка има само ако и двамата се развиват. Иначе се получава дисбаланс. А ако на единия "му е дадено" повече като заложби, просветление и т.н., то другият няма избор, освен да му стане ученик и да го следва. Което от своя страна отново докарва дисбаланс във връзката, понеже любовта изисква някакво равенство или голяма доза търпимост към неравенството.

[PurpleANGEL]

Това съвсем не е така. Когато един човек наистина открие просветлението, а не се заблуждава, че го е открил, тогава за него любовта ще придобие друго измерение и няма да гледа на сродната си душа като на нещо, в което търси съвършенство. Той ще знае, че съвършенство не съществува и дори Всевишния не е съвършен и няма да търси съвършенство у своята любов. Той ще търси хармонията.

А когато един човек е по-просветен от своята половинка, той няма да я приеме като учител, а ако забележи, че тя не се интересува или няма качества да го достигне по просветление, тогава той изобщо няма да я намесва в своето просветление, а ще намира общ език с нея на други теми. Когато пък неговата любима (любим) има качествата и желанието да се просвети до същото или по-високо ниво, тогава ще го правят заедно и хармонията пак ще бъде постигната.

[Dalechen]

Не искам да съм велик и просветлен , искам да съм щастлив.

[Angel Soul]

По дефиниция просветлеността ни носи щастието, а в любовта почти винаги има късче драма или болка.

[Dalechen]

Aз знам твърдо какво искам и няма да се примиря и задоволя с нищо друго !
Искам обикновено земно щастие - мъченичеството и учителството ги оставям на който има мерак.

[PurpleANGEL]

А какво според теб е обикновеното, земно щастие? 

[Dalechen]

Ще си позволя да не отговоря на този въпрос макар , че за себе си имам ясен отговор

[PurpleANGEL]

Не е нужно да си позволяваш да не ми отговаряш. Въпросът ми беше риторичен и нито ти, нито друг би ми отговорил точно, ясно и еднозначно на този въпрос. Няма земно щастие, има лично щастие. 

[Dalechen]

Съгласен

[D`Eva]

Кои са тези велики самотници?

[Dalechen]

Люк:  Търся един велик воин
Йода: Не са велики воините

И аз така мисля. Спокойно може да се постави на мястото на "воин" - "самотник".

[tonnny_bg]

Да,великите са самотни.и поради исторически причини ,както каза  PurpleANGEL и поради факта ,че трудно откриват своите сродни души.И музиканти,и творци на словото ,и художници,всички те са си отишли сами от света.Може и да е поради факта,че са били взискателни към дригия отсреща,а може би просто не са искали някой до себе си.Харесвало им е да са сами със себе си.Ако са усещали ,че са си най-добрата компания и друг не им трябва.

[ilusia]

А защо цветето в пустинята е самичко ?
Защото е необикновенно , защото е единствено , защото в пустинята кактусите не могат да оценят нежността на орхидеята или красотата на калата