Интервю с {dulgokoska}

[la_shakira]

Здравей:) Аз имам един въпрос...казвам се Жасмина от Поморие...знаеш ли коя съм?

[`Amy_Lee`]

Кои са хората,които са ти дали най-много в живота ?

[{dulgokoska}]

Здравей:) Аз имам един въпрос...казвам се Жасмина от Поморие...знаеш ли коя съм?

Здравей! 
Съжалявам, миличка...
Не знам коя си...
Мислиш, че съм някое момиче, което те познава ли?!...
Аз дори не съм ходила в Поморие от малка...
Аз се казвам Нели и съм от София... Може би никът те е подвел, ако ме мислиш за друга... Съжалявам! 

[{dulgokoska}]

Кои са хората,които са ти дали най-много в живота ?

Разбира се това е семейството ми...   
в него включвам мама, тати, баба, деде и СЕСТРА МИ...
За съжаление баба и дядо починаха, но те са сред хората, на които съм благодарна за живота си като цяло!!!
И другите си ги обичам, но те бяха, са и ще бъдат сред НАЙ-СКЪПИТЕ ми хора! 

Много ми дават и приятелите ми - без тяхната подкрепа нямаше да преодолея загубата на любимите хора...

ОБИЧАМ ВСИЧКИ И ИМ БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МИ ДАВАТ ВСИЧКО НЕОБХОДИМО... та дори и повече!!! 

[Hellhound]

Здравеи и от мен Искам да ти задам само един два дъпроса Няма да ми се сърдиш ако отгороте са дълги
Кои е най щастливият момент във живота ти И какво,кои или коя  не би забравила през целия си живот
И най вече защо

[Dj0nKa7a]

Здрасти първо да ти кажа че си супер човек    и да те попитам и аз на свой ред  :)така начи 

Съжаляваш ли за нещо в живота ти досега и ако да защо?(разбира се ако не е тайна)

[{dulgokoska}]

Здравей, Hellhound 

Доста си помислих относно най-щастливият ми момент и... 
измислих, че може би е една разходка из Витоша... 

Това беше преди около 6 години сигурно...

Бях с мама, тати, баба, деде и сестра ми... 
Не знам откъде тръгнахме... Не помня и къде слязохме, но си спомням...
Че бяхме на една скала, откъдето се виждаше цяла София...
аз пренебрегнах "параноичните" викове на мама... и седнах най-отгоре и най-отпред на скалата...
И тогава сякаш целият свят беше мой!... 
Любимите ми хора бяха край мен, а всичко останало беше... пред очите ми... там отпред... под краката ми...
И чувството беше страхотно... 
Разбира се и тогава си имах приятелчета, които обичах (като момчето от снимката)
но бях сравнително малка и не съзнавах чак толкова нуждата ми от тях...
В този ден и най-вече в този момент аз имах всичко, което бих могла да искам някога и беше... НЕВЕРОЯТНО... 
Дори си спомням чувството... неописуемо и много вълнуващо... 

Не знам дали точно това е най-щастливият момент в живота ми, но със сигурност е в ТОП 3 поне! 

Благодаря ти за това въпросче, защото от снощи до сега си припомних толкова хубави неща, че не мога да им се нарадвам...
Отново имам всичко, макар и не за постоянно... 

А относно забравянето... 
Аз наистина помня всичко скъпо за мен...помня хора, които отдавна ги няма в живота ми...
и такива, които със сигурност няма да срещна повече... 
затова ще се постарая да не забравя...
СЕБЕ СИ... 
макар винаги да запазвам частичка от мен все някак си се променям... 
затова ще се опитам да запомня себе си във всеки един момент...
във всеки един случай...
и засега го постигам... 

А на въпроса "Защо?" отговорът е - Няма да забравя себе си, за да помня всичко останало...   

Като помниш чувствата си... ти неимоверно помниш ситуациите и хората, които са ги породили...
А това за мен е наистина ВАЖНО!  [/b][/size]

 

[{dulgokoska}]

Dj0nKa7a 

Благодаря ти, сладурано!

Да си призная... понякога честичко си задавам това въпросче...
и дори на моменти се надявам да открия положителен отговор...
но винаги оборвам всички възможни и евентуални съжаления!

Мисля, че истинският отговор си остава НЕ СЪЖАЛЯВАМ! 

Лично аз вече приемам съжаляването за нещо по различен начин...
Ако кажа съжалявам, то това значи, че бих се радвала, ако въпросното нещо не е такова каквото е в действителност,
но тъй като съм успяла и продължавам да вървя напред значи ... че то не заслужава съжаление... и мога да го понеса каквото е!

Случват се много лоши неща и въпреки това ние ги преодоляваме по един или друг начин...
Би било хубаво да са различни, но ние ги приемаме и такива...
и продължаваме да живеем с ново чувство... както и си задаваме въпроса "А ако не бе така?!"...
което ни дава шанс да обмислим толкова варианти хубави и лоши, че благодарение на това си представяме прекрасни неща...

Не съжалявам... по-скоро понякога се запитвам... но съм доволна и от неприятните случки, защото именно с тях се доизградих като характер и смея да твърдя, че виждам много неща, които другите не забелязват! 

 

[Don_NUTSO]

Kакво не ти харесва тук?

[{dulgokoska}]

Тук...
ми общо взето всичко си ми харесва... 

Хората са си големи сладури и е хубаво, че имат и различия... 
май единственото леко неприятно нещо е, че като се попривържеш към някого от тук не винаги можеш да се видиш с него...
а понякога имаш нужда от присъствието му...
Но това не е недостатък... зависи си от самите хора...

Та значи...
наистина всичко си ми харесва ТУК! 

Можеш да се сближиш с някого, да останеш леко безразличен към друг, а също така и да се поскараш 

Всичко си е на 6, та и отгоре! 

[SavageGarden]

Здравй,мило;) Моят въпрос е дали винаги казваш това,което мислиш и патила ли си от това,че си искрена!!! Благодаря ти предварително!!!

[Hellhound]

Цитирам:"Благодаря ти за това въпросче, защото от снощи до сега си припомних толкова хубави неща, че не мога да им се нарадвам..."
Това беше една от целите на въпроса Другата беше да те опознаем по добре А третата цел на въпроса ми беше Тези които го четът също да си помислят за това кои момент от живота им няма да забравят кои момент наистина им е докоснал душата

[{dulgokoska}]

Здравй,мило;) Моят въпрос е дали винаги казваш това,което мислиш и патила ли си от това,че си искрена!!! Благодаря ти предварително!!!

ХАхаха, миличкааааааааа...     

Казвам си го и неведнъж съм ПАТИЛА... 
В даскалото постоянно си дърдоря и даскалите имат особено отношение към мен...
класната ми казва "Адвокатката на класа!", което невинаги е похвално, ама... какво да се прави...
Винаги скачам да защитавам някого като изкарват виновен... защото ввсе виждам като не е негова вината и вадя едни доводи... дето не могат да ги пренебрегнат и... пак си патя, защото никой не обича да го оборват... камо ли пък учителите... 

В 8ми клас имахме по 13 часа немски на седмицата, от които едва около 3 съм била в клас... 
останалото време си прекарвах пред вратата... на перваза (первазите в нашето даскало са много големи и може да се седи на тях)
и преписвах уроци за наказание не само защото си говорех постоянно с някого, ами...
защото си казвах всичко на госпожата...
тя е готина, но понякога си позволява разни неща като скубане, обидички и т.н.
но относно мен вече внимава... само веднъж си позволи да ме удари лека ПО ВРАТА...
но аз за разлика от другите не си замълчах, защото не допускам такива неща... 
и докато ми обясняваше каква съм била "БЪРБОРАНА" аз 3 пъти и' повторих да не ме удря
и тя нямаше къде да ходи, та ми се извини пред класа... 
Много съм си патила даже...
Аз съм си страшно искрена, но си се радвам за това... 

Пропускам само да споделям тайни наляво и надясно... Много пазя и държа на чуждите споделени с мен истории...
И понякога премълчавам нещо оскърбително, но иначе...
Си казвам в очите всичко... 

Ауууу... дори веднъж приятелката ни имаше въшки и сестра ми отказа да и' каже...
Та трябваше аз да го направя... иначе щеше да е още по-гадно... 
Тогава бях по-малка и си ми беше много притеснително, ама...
си го казах де...
Имам много такива моменти (по-скоро по-лоши де)
но аз им се смея и си ми е приятно!

Много хубаво и подходящо въпросче  Благодаря ти!    

[{dulgokoska}]

Цитирам:"Благодаря ти за това въпросче, защото от снощи до сега си припомних толкова хубави неща, че не мога да им се нарадвам..."
Това беше една от целите на въпроса Другата беше да те опознаем по добре А третата цел на въпроса ми беше Тези които го четът също да си помислят за това кои момент от живота им няма да забравят кои момент наистина им е докоснал душата

Знаех си аз, че имаш разни подбудички... които са лееееекичко прикрити 
Много хубави цели... Остава и ти да си обмислил въпросчето лично за себе си!
 

[SavageGarden]

Здравй,мило;) Моят въпрос е дали винаги казваш това,което мислиш и патила ли си от това,че си искрена!!! Благодаря ти предварително!!!

ХАхаха, миличкааааааааа...     

Казвам си го и неведнъж съм ПАТИЛА... 
В даскалото постоянно си дърдоря и даскалите имат особено отношение към мен...
класната ми казва "Адвокатката на класа!", което невинаги е похвално, ама... какво да се прави...
Винаги скачам да защитавам някого като изкарват виновен... защото ввсе виждам като не е негова вината и вадя едни доводи... дето не могат да ги пренебрегнат и... пак си патя, защото никой не обича да го оборват... камо ли пък учителите... 

В 8ми клас имахме по 13 часа немски на седмицата, от които едва около 3 съм била в клас... 
останалото време си прекарвах пред вратата... на перваза (первазите в нашето даскало са много големи и може да се седи на тях)
и преписвах уроци за наказание не само защото си говорех постоянно с някого, ами...
защото си казвах всичко на госпожата...
тя е готина, но понякога си позволява разни неща като скубане, обидички и т.н.
но относно мен вече внимава... само веднъж си позволи да ме удари лека ПО ВРАТА...
но аз за разлика от другите не си замълчах, защото не допускам такива неща... 
и докато ми обясняваше каква съм била "БЪРБОРАНА" аз 3 пъти и' повторих да не ме удря
и тя нямаше къде да ходи, та ми се извини пред класа... 
Много съм си патила даже...
Аз съм си страшно искрена, но си се радвам за това... 

Пропускам само да споделям тайни наляво и надясно... Много пазя и държа на чуждите споделени с мен истории...
И понякога премълчавам нещо оскърбително, но иначе...
Си казвам в очите всичко... 

Ауууу... дори веднъж приятелката ни имаше въшки и сестра ми отказа да и' каже...
Та трябваше аз да го направя... иначе щеше да е още по-гадно... 
Тогава бях по-малка и си ми беше много притеснително, ама...
си го казах де...
Имам много такива моменти (по-скоро по-лоши де)
но аз им се смея и си ми е приятно!

Много хубаво и подходящо въпросче  Благодаря ти!    

А аз ти благодаря за изчерпателния отговор Някак си приличаме по това,че и аз не си държа устата затворена