Само камъни валят в душата ми.
Колко може да се оцелява така,кажи?
Всеки, който се руши оставя в мен
останките си.
Не го интересува
колко от това ме боли.
Камъни - обиди,
камъни - съжаления,
камъни - болно мъжко Его,
камък - нелюбов...
Затрупана съм под тях
и не мога да дишам.
За изстрел
всеки поглед над мен
е готов.
Ако реша
всички камъни да събера,
каква ли крепост ще се получи?
Най - добре е обаче
светъл храм с тях да изградя.
Ела, помоли се за душата ми,
която да обичаш така и не се научи.