Устните трябва да са бледи,
Мария...
От недояждане,
от будните нощи,
от избора нелек.
Архангелът каза -
Ти си избраната.
Не те попита-
искаш ли-
та нали си просто Човек...
Не те попита
и трябваше даже
да се радваш.
А къде остана
душата ти на жена?!
Дете се създава
с любов
и с нежно докосване.
Твоят син, Мадона,
Господ го създаде
ей така...
Лицето ти е тъжно,
Мария.
Богоизбраната си,
но от това боли.
Даде ти нещо,
за да го пожертва после.
Страшно е...
Майчице божия,
плачеш ли?!
Знам, душата кърви.
Онези пирони
в теб чудовищата зачукваха.
От всеки удар
умираше по клетка в твойта кръв.
Тръните не челото нежно
на сина божий стягаха,
а сърцето ти майчино
като с бодлива тел.
Дай ми ръцете си слаби,
приятелко.
Със сълзите си ще ги окъпя-
дано мъничко ти олекне така.
Ще те милвам
и с теб ще се моля
без хляб,
вода
и музика -
ще приютя умората ти
в моята душа.
Устните ти са неми и бледи,
Мария.
Стисни ги здраво -
избралия те
да не прокълнеш.
Ти дочака синовното
и своето освобождение...
Всичко, което те нараняваше
искам днес на мен да дадеш.
