Бъзпътн вървя , руша , градя и пак умирам
раждам се , погивам ...всеки ден и всеки час...
Като птиче в клетка ....
като затворничка крепка на своят ад съм аз...
За кръстопът жадувам....
път е той- на някъде отвежда ме
с пътеките - брезброй!
Но няма път за мен....
няма слънце , няма ден !
Умирам за да се родя...
проклинам за да възродя !
И какво да възродя ?
Нищо не остана вече...
Душата ми е празна кана...
изля се в миг...
И мигът стана вечността
и няма нищо с което да се пъни тя !
Празна съм......празна и сама !
Учители търсих безброй !
Злини изливаха се без покой !
И сега сама съм - в света студен !
НА залез -слънце , проклинам изгрева !
Искам да заспя и да не се събудя вече..
да ме няма ... да умра !
Лицето ми - съсухри се от страх и суета
стара съм- с изгнила душа !
Старица с побеляла коса...
сестрата на смъртта
