Аз май познавам тази чайка, героят от твоя стих...
Красива чайка ,да...
Върни се там, където всичко е започнало,
а дните ни били са толкова далечни за брега...
Един живот, ти пусна го нарочно
да търси път във бурна синева...
Аз моля се ,през сълзи да се върнеш...
на север не е винаги студено.
Не искам ти, единствената чайка да замръзнеш,
далеч от всичко и от мене...
Не викай вятъра... не призовавай морето
на дуели с нашата огромна тишина.
Моли се с мен, дори и на небето
ще чакам теб, да дойдеш със солта...