Очите ти със мидени черупки
ще нарисувам върху пясък с цвят на мед.
Ще те обходя с бавни, тихи стъпки.
Лицето ти ще бъде бяло - лед.
Когато завали - ще плачеш с шепот
на рачета във раковинен сън.
Ще се разлееш - прилив, нежен трепет.
В съня ми ще се връщаш с кротък звън.
Рисувам те, а ти ще ме забравиш,
когато дъжд ти пратя призори.
Сега е време всичко да оставиш
и да не питаш колко ще боли.