Тихи алеи

[Gentiana]

По тихите алеи на нощта
бих искала да пренеса
сърцето ти
във шепите ми
като изворна вода,
в която отразено е
лицето ти.
Пулсиращ луд кристал,
по-крехък даже
от сянката на пеперуда
призори.
Привидно хладен,
а безкрайно нежен
в ръцете ми то доверчиво
ще заспи.
И като раковина
до ухото си го слагам.
Шуми морето
на горещата ти кръв.
Омайва ме,
дочувам глас на гларус-
любовни думи,
ласка,
трепет пръв.
Из тихите алеи на нощта
се скитам пак,
но няма го сърцето ти.
Гнети ме подло чувство
на вина,
че не събудих
от вековен сън
небето ти.

[Ангелче]

По тихите алеи
вървя за ръка със самотата...
По тези алеи
имаше рози,
постлани цветя...
Сливаше се краят им
със небесата
и там се виеше в дъга!
По тези алеи срещнах морето
и го поздравих
с трепереща ръка...
Тихите алеи
ръка за ръка със самотата...
Не станаха ли те тунели
от страх...
от тъмнина...

[Gentiana]

Тихите алеи са обвити в ефирна мъгла
като девици, посветени на Сатаната.
Кървят душите им, зелена става кръвта
като плесен от планета непозната.
Страхът се слива с тъмнината призори
в часа, когато истината е заспала.
Изтръгнати от орбитите им очи
търкаля по небето сянка бяла.
Гарвани, в строги редици от печал
грачат, закриват ми светлината.
Първият слънчев лъч забива кинжал
в сърцето ми.В тревата като соната
изтичат мислите ми и всеки звук скимти-
като ранено кученце. Подивяла болка.
Как безумно, лудо нараняваш ме ти
и колко още ще ме мъчиш ,кажи... Колко?

[Fiore]

По тихите алеи на нощта
бих искала да пренеса
сърцето ти
във шепите ми
като изворна вода,
в която отразено е
лицето ти.
Пулсиращ луд кристал,
по-крехък даже
от сянката на пеперуда
призори.
Привидно хладен,
а безкрайно нежен
в ръцете ми то доверчиво
ще заспи.
И като раковина
до ухото си го слагам.
Шуми морето
на горещата ти кръв.
Омайва ме,
дочувам глас на гларус-
любовни думи,
ласка,
трепет пръв.
Из тихите алеи на нощта
се скитам пак,
но няма го сърцето ти.
Гнети ме подло чувство
на вина,
че не събудих
от вековен сън
небето ти.

Рядко се намира нещо което да докосне спомените ми
Благодаря за прекрасното пътешествие

[Gentiana]

За нищо 
Удоволствието е мое 

[Owl]

Невероятни са!
Браво!

[Gentiana]

  Благодаря!

[Fiore]

Невероятни са!
Браво!

:)Малко се изненадвам,че сме на едно мнение с теб Господин Сова :)Обикновено моите предпочитания към поезията не се споделят от другите.
Стиховете на Gentiana са ми слабост от доста време.Явно и на теб

[idan]

По тихите алеи на нощта
бих искала да пренеса
сърцето ти
във шепите ми
като изворна вода,
в която отразено е
лицето ти.
Пулсиращ луд кристал,
по-крехък даже
от сянката на пеперуда
призори.
Привидно хладен,
а безкрайно нежен
в ръцете ми то доверчиво
ще заспи.
И като раковина
до ухото си го слагам.
Шуми морето
на горещата ти кръв.
Омайва ме,
дочувам глас на гларус-
любовни думи,
ласка,
трепет пръв.
Из тихите алеи на нощта
се скитам пак,
но няма го сърцето ти.
Гнети ме подло чувство
на вина,
че не събудих
от вековен сън
небето ти.

   ***
Силует мълчание
вглъбено съзерцание
Страст на думите-
липса на думи.
За изговореното
за желаното..
Поздрав!

[Gentiana]

Невероятни са!
Браво!

:)Малко се изненадвам,че сме на едно мнение с теб Господин Сова :)Обикновено моите предпочитания към поезията не се споделят от другите.
Стиховете на Gentiana са ми слабост от доста време.Явно и на теб

Амиии, аз много се радвам, че сте на едно мнение, точно по отношение на моите стихове. 
Продължавайте да сте все така единни 
И отново -благодаря .

[Gentiana]

Силует мълчание
вгълбено съзерцание
Страст на думите-
липса на думи.
За изговореното
за желаното..
Поздрав!

Гола сянка,
стопяваща се като дим
между пръстите на времето,
разтваря широко ръце.
Думите като дъждовни капки
разкривяват чертите и.
Студено, самотно небе.

И на теб поздрав!

[DeTe_Ha_Xaoca]

 Тихи алеи,
красиви силуети
осветени от бледа луна,
замръзнали в поза една.
Силуети- декори
в една безбожна игра

[Gentiana]

...която няма
и не признава правила.
Залогът в нея са душите ни,
непокварени.
Силуети по тихи алеи.
Спи града.
Само те са будни,
а толкова са уморени.