Автор Тема: Напишете стих4е за www.stih4e.com  (Прочетена 20939 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен missy_eli

  • Новак
  • *
  • Публикации: 42
  • Пол: Жена
Re: Напишете стих4е за www.stih4e.com
« Отговор #60 -: Юли 16, 2010, 14:51:41 pm »
Когато чета стиховете ви силни
гласът ми трепери, очите горят
творби издържани са, стилни,
болезнена откровеност струят.

Всеки своя принос е дал
за облика на форума необикновен, 
със същата дълбочина е пресъздал,
своя личен опит- съкровен.

www.stih4e.com среща на поети,
поле за емоционални прояви,
мелодичност, рими и куплети,
провокация за творчески изяви.

Неактивен ta4er

  • Новак
  • *
  • Публикации: 23
  • Пол: Жена
  • изборът е мой
Re: Напишете стих4е за www.stih4e.com
« Отговор #61 -: Януари 25, 2011, 14:04:56 pm »
Дабъл ю дабъл ю дабъл ю,
точка стихче,точка ком
ти си за нашата свидна поезия,
най чудесният творчески дом.
Тука развихме талантите свои,
пишем ,творим до зори.
Всичко изглежда тъй лесно и весело
както във детски игри!!!

ta4er

Неактивен Импресия

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 102
  • Пол: Жена
  • в синьо
Re: Напишете стих4е за www.stih4e.com
« Отговор #62 -: Юни 07, 2012, 01:13:09 am »


Денят кипи ли, или пък притихва,
душата пак копнее стихче.
Дали е нощ, или се зазорява,
на мене от компютъра не ми се става.
Нали се сещате защо -
попаднах в плен на  www.stih4e.com:)

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13716
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Напишете стих4е за www.stih4e.com
« Отговор #63 -: Април 26, 2014, 15:33:05 pm »
Хайде бе, хора -
дайте да пишем отново!
Да се озъбим на този живот,
който ни слага юзди и подкови,
гривите връзва... Санчо - не,
Дон Кихот
гледа с' зениците наши пейзажа,
в който мелници ветрени
с лениви крила
режат небето / сякаш да го накажат,
затова, че е горе - дух, свободна душа/
и овчици - минути опасват копнежа-
остра, дива роса, впита в гъста трева,
после блеят и бягат, облаци - мрежа
преграждат им пътя. Глътка-две свобода
ех, не стига, не стига. Все съм жадна, проклета,
смотанячка и вещица, но с горда глава...
Пораснахте бързо мили, наши хлапета,
но отвътре я, вижте - пак сте щури деца
и ви дърпат от тъмното кълновете на думи-
семе, което носи буен цъфтеж
и се сплитат във Стих4ето пътечки и друми,
магия, която не можеш да спреш.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.