Валеше... Вече втори час - протяжно, проливно и неумолимо. Валеше.
Пръстите на дъжда се промъкваха през настръхналите рамки на прозорците, дърпаха опънатите нерви на Деса и свиреха някаква дивашка мелодия.
Тя стоеше пред замъгленото стъкло на прозореца в спалнята си и се вглеждаше с невиждащ поглед в размазаните контури на града навън.Всяка капка дъжд отекваше някъде в душата и с отчетливостта на падаща в дълбок кладенец вода.
Захвърлен на леглото зад нея, лежеше лъскавият и като нова играчка мобилен телефон.Глух... И ням. Безполезен.
Лежеше и сякаш всичкият прах на времето се сипеше върху него като пясъка от счупен пясъчен часовник.Прах, изтъкан от натрошено безразличие и апатия.
...ТОЙ не и позвъни...
Обеща... Но не го направи.
След бурната любовна нощ, която и подари снощи, след ласките, в които тялото и се гърчеше, обхванато сякаш от пламъците на Ада и се извисяваше до висините на Рая...днес нещата вече не бяха същите.
Сякаш бе отгърнал нова страница в една, написана на непознат за нея език книга, на която нея я нямаше.Тя бе останала на предишната , вече прочетената...
ЗАЩО???
Това е въпрос, който толкова пъти си задаваме...
Защо?
Защо ни избират?
Защо ни използват?
Защо ни захвърлят след това?
Като скучен, блудкав любовен роман. Като използвана носна кърпичка за еднократна употреба.
Защо?...
Звън...
Деса подскочи от тръпката, разрязала като с нож стомаха и, но...беше само алармата на будилника и , по някакви абсурдни причини решила да се включи в осемнадесет часа вместо в шест.
По дяволите!
По дяволите всичко!
И Той.
И любовната нощ, с класическата, задължителна вечеря на свещи, кърваво червени рози и бяло вино.
С любимата и музика и красивите думи.
Какво ли не правят мъжете, за да ни вкарат в леглото си.
По дяволите това лъжливо племе, най - несполучливото творение на Господ...
Мобилният...
- Ало, Ани...
Да...
След половин час...
Добре, обличам се.
Чакай ме в нашето...
Дънките.
Късата розова тишъртка.
Спирала и червило.
Чантата и тъпия виновен телефон.Виновен, че от него не погали слуха и онзи сластно дрезгав глас, който снощи и шептеше такива неща...Такива влудяващи и изтриващи жалките и искрици здрав разум думички...
Май.... му.
Вратата.
Ключа.
Стълбището...
След миг чистият свеж въздух, ухаещ на пресен дъжд, нахлу в напрегнатите и гърди с мъчителен вопъл.
Такси!
В любимото им кафене Ани вече бе поръчала предпочитания и от двете безалкохолен коктейл " Гейша" и вече беше преполовила нейния.
Две "Гейши" и две самотни млади жени.
Никакъв алкохол.
Никакви мъже.
После две дълги горчиви кафета.
В тази нощ любовница ще им бъде тъгата.
В тази нощ...
Както и в толкова други подобни нощи.
Най-вярната любовница.
Тази, която никога не им е изневерявала.
Никога не ги е изоставяла.
Ухаеща на горчиво кафе и повяхнали рози в скучен късен дъждовен следобед.
Отдавам ти се Тъга!
Напълно...
И безрезервно...
Вземи ме!