Ако съдя от това къде е публикувана тая тема, би трябвало да свърща болката и плача само с любовта, разбитото сърце, наранените чувства. Но замислете се, нека не бадем така ограничени. В живота плачем за доста други неща.
Аз плача главно, когато се чувствам безсилна, когато не усещам да мога да се справя с едноположение и то защито не чувствам желание отсреща заразбиране.
Плача от яд - яд, които изпитвам главно към себе си.
Плача когато съм наранена, макар трудно да признавам и пред самата себе си, кога съм била наранена :(.
Болката - може да е физическа, какво да я коментирам нея, много по-сериозна е психическата или душевната, знам ли и аз как да я нарека?! Тя продължава обикновено дълго, често пъти само времето ни помага да я излекуваме :(