Навън е тихо ,както в моята душа
навън е мрачно ,както в моето сърце
умирам бавно ден след ден
щом не те усещам тук до мен .
Сърцето разбито от болка стене жално,
но ти не чуваш ,ти не виждаш
как сама без сили викам някой да помогне
някой да събере разбитото ми сърце .
През сълзи с болка крещя от мъка
как вече нямам мечти и копнежи,
как бавно потъвам в светът на смърта
как мрак е обзело моето сърце и душа
Гордо вдигната глава ,смели стъпки
нагоре към мечтите ,усмивки искрени и чисти ,
са вече тъжен спомен
лъжи ,сълзи горчиви и самотни нощи
това е моят свят сега
От мъка опиянена през сълзи крещя как искам да съм твоя
да отпиваш с усни моите сълзи сега
как жадувам да те прегърна и докосна
как да кажа че за мен си всичко на света
Но само спомен изгаря туй сърце разбито вече
спомен за едно щастливо време
без теб немога вече да обичам
без теб живота е лъжа !
