Не съжалявам за горещите ни дни
изпълнени с любов и златно щастие
вървяхме през пожари и стени
и знаехме , че се обичаме
Не съжалявам за студа на есента
пронизал подло наш'та вяра
застанали един до друг , ала сами
загубили се в сенките на звяра
Не съжалявам за полето във нощта
попило огъня ни минал
за ласките в тревите , за смъртта
на шепота на нежност , тъй отминал
не съжалявам за словата, че през студ
през клевети и мрак ще се обичаме
за думите ти , че без мен
не би могла и миг дори да дишаш
Не съжалявам за усмиките-цветя
които вярвахме , че вечно ще живеят
за вярата , че зимата в света
магически ще ни отмине
Не съжалявам теб
не съжалявам мен
защо тогава ме боли
И няма думи , дето да ме стоплят