Играем със теб такава игра всяка нощ -
аз съм твойта Малвина, а пък ти - Буратино.
Колко пъти ми късаше нервите - лош
като оня герой от каубойското кино.
Днес ме лъжеш и виж - как носът ти се извива
като тънка фиданка и цъфти сливов цвят.
Той е много красив , даже май ти отива
но след всяка лъжа аз се връщам назад.
Светът на лъжите е лабиринт неизброден,
магарешки тръни по алеите цъфтят.
Инстинктът да лъжеш си е всъщност природен
и е нещо като да умираш от глад.
Препъвам се в очите ти, а ти ми се смееш,
подаваш ми кърпичка и ми казваш дори:
Не плачат куклите, мила - знам, това го умееш-
всеки път ти прощавам... Всеки път ме боли.