Повяхнаха лалетата ми. Залиня
и люлякът във вазата кристална.
По бузите ми стича се една сълза.
На устните ми спира - топла, жална.
Какво ли капката солена ми шепти?
Защо жадувам за море далечно?
Утайката в кафето ми така горчи-
една измислица кафейно-млечна.
Днес всички спомени във шкафа ще сбера.
Ще си направя даже харакири.
Не искам да съм нежна, глупава жена.
Строшени са химери и кумири.
Не искам да съм в тежест, нито да греша.
Отсрочка давам на света от мене.
На автостоп без пътна чанта, без вина
ще тръгна днес...но кой ли ще ме вземе?!
