Отблъскваш ме...
Жестокото ти Его
отново заклеймява.
Спри!... Боли.
Бон джорно, каро мио...
Прего ! Прего...
Не ме изслушваш.
Смазваш ме с очи.
Ще се напия
с тази болка днес.
До смърт!
Не! Няма с тебе
да се сЪобразявам.
И нека рови в мене
като кърт
горчивината,
със която
ти прощавам.
Не ме разбираш...
Никога не си.
Душата ми
ти е затворен казус.
Отново обвиняваш.
Грешно...
Ти...
А да се оправдавам ?!-
Баста!!!
Страшно мразя.
