До кокъла е стигнал ножът на греха.
Разкъсва сухожилията на живота.
Воюваме със себе си... Съдба...
С глас плаче в тъмното тъга сирота.
Душите ни са скитници във свят,
навлякъл тогата на безпощадно право.
Умираме от болка, студ и глад.
За земното завързани сме здраво.
Не искам да съм черна, лоша, зла.
Душата ми е светла и красива.
Как скъпо струва тази светлина
във свят на луди, който ме убива!