Затворен си
в моя огледален свят.
Аз съм кралицата
на стъклените спомени.
Кристални лилии
в лилави сенки
звънтят,
бели са крилата
на чувствата ми
оголени.
Дъхът ти съм вградила
в стъклената си душа,
прозира през очите и -
сляпородените.
Толкова е тежък,
че от него
плача
пак,
но го искам...
Като музика.
Като знамение.
Искаш да избягаш
от моя прозрачен свят.
Странно е -
с толкова
нежност целувах те.
Разпънах душата ти върху моята.
С диви рози заковах
дланите на мъжките ти желания.
Затова ли
капят сълзи
в дълбоките ми езера
и е солена тази повърхност
синьо - черната?!
Затворен си
в моя огледален свят.
Лъч, разкъсващ мрака
и мост над бездната.