В зелените жита на моя нежен свят
танцува вятърът на пролетни желания.
Под чернозема наранени чувства спят,
дочувам нощем техните стенания.
Ще се родят обърканите ми мечти
и надежди хилави с души на пеперуди.
В небе от овъглен сатен над мен горчи
сянката на изгорелите заблуди.
Не ме докосвай! Там където си се спри.
Във ръцете ти душата ми ще залинее.
Студен си - леден айсберг. От това боли.
А от тебе да се пазя не умея.