Биле за забрава

[ilusia]

Отговорои търсех в безкрая.
Въпроси задавах - сякаш бе края.
Гробовна бе тишината...
И се гърчеше във вопли сърцето на скалата.
Тъжна бе светлината ,
в нея разждаше се грехът на жената !
Грях един - тежък и кървящ ,
грях горящ , роден от съмнения и сълзи.
Грехът на бездънните, мокри очи.

А отговорите не идваха в душата.
Не идваха и злокобна бе тишината.

Отмина нощта и в зората ,
роди се новата надежда на жената.
Надежда , за топлотата на бъднината.
Мечта за светлина
и смъртта на поредната лъжа.
Докосна слънцето зенита тъмен ,
и стана той пурпорно красив.
Сякаш от магията жив.

И във този вечен цикъл на Луната,
в кръговрата на Земята ,
посредата на пътя на живота,
седя сега ... на камъка , скалата
усещам й душата.
И отговори не прося ,
в себе си аз ги нося,
но страхът ме обладава...
Не иска да си иде...
и от мен пие ли пие.
Сякаш любовник ми е сега ,
сякаш дава ми биле за забрава....

[tonnny_bg]

 [bravisimo] [bravisimo]сладурче,добре си се справила.Магично...Обичам магията. [hey sexyy] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[неотразима_737]

браво и от мен [bravisimo] [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[andromeda]

Мило, браво на теб!!! [inloveee] Прекрасно стихче както винаги! [bravisimo] Не спираш да ме вдъхновяваш... :)

[ilusia]

Благодаря на всички ви !
Обичам ви , прекрасни сте  [inlovee]