Педро Лопез - убиецът лежал 20 години в затвора - по един месец за всяка от жертвите си
Източници : Scottish daily record, crimelibrary.com, bbc.co.uk
Педро Алонсо Лопез е роден в Толмиа, Колумбия през 1949 година. По това време в държавата цари тотален хаос, ежедневно има масови прояви на вандализъм, убийства, грабежи и т.н. - 10 годишен период наречен по-късно “Ла Виоленция”. До такава ескалация се стига след убийството на популярния политик либералист Хорхе Елиецер Гайтан (Jorge Eliecer Gaitan) през 1948 година. През 1958 година , когато нещата утихват равносметката е следната: повече от 200 000 убити и щети за повече от 1 млрд. долара (курс на долара към 1958 год.).
Педро е седмото от тринадесет деца на бедна проститутка, чието основно средство за възпитание е юмрукът. Същевременно обаче , тя им дава подслон и храна , което е много по-добре от животът без дом, по улиците, където човешките права са химера и всеки е потенциална жертва. Според статистиката – броят на тежките престъпления от този период в Колумбия е 50 пъти по-висок от средния за света.
През 1957 година , майката хваща Педро в сексуални взаимоотношения ( по думите му, докосване по гърдите) със негова по-малка сестра и го изгонва от къщи – завинаги. Животът на улицата за 8 годишното дете е кошмар – без храна, без сигурност и постоянен страх. Но Педро има невероятен късмет – среща мъж, който му предлага подслон и грижи. Запътват се към дома на непознатия, но вместо там, те се оказват в изоставена сграда , където момчето е неколкократно зверски изнасилено и захвърлено обратно на улицата. По-късно “Звярът от Андите” ще сподели ,че този случай го е подтикнал към убийствата: “Той ме изнасили и аз реших да направя същото с колкото се може повече малки момичета.”
Несгодата учи – Педро става изключително параноичен – денем се крие по изоставени сгради, а нощем скришом се промъква за храна до кофите за боклук и местните сметища. Този начин на живот продължава около година , след което той се престрашава да пътува и да потърси по-добър живот – отправя се към Богота.
Столицата на Колумбия предлага по-големи възможности. Педро Лопез започва да проси храна по улиците и само след няколко дни късметът наистина му се усмихва. Възрастна американска двойка, постоянно живеещи в Богота, минава покрай него и потресена от недохранения му вид и горещите молби за храна, му предлага да го вземе със себе си. Така на следващия ден, той се събужда в собствена стая със закуска и възможността да се запише на училище след няколко дни.
Независимо от възхода в живота си, на някои хора им е писано да бъдат натискани към дъното. През 1963 година, на 12 годишна възраст, Педро е изнасилен отново – този път от учител в училището, в което учи. Страховете и параноята се връщат с пълна сила. Уплашен, той открадва пари от училищната каса и изчезва.
По улиците на Колумбия не са така бурни, както преди, а държавата е във възход – отварят се фабриките и много нови работи места. Педро Лопез обаче има минимално образование и ниска култура, което не му дава никакви други възможности освен да се върне към старите си занимания – да проси по улиците. С времето той се научава ,че освен да моли за това , което иска , може и да си го вземе. Така започва със дребни кражби, докато към 18тата си годишнина вече е станал изпечен крадец на коли. Не много дълго след това, той е арестуван , осъден и вкаран в затвора за излежаване на 7 годишна присъда.
В затвора още на втория ден му се случва това от което се страхуват всичко “новобранци” – изнасилен е от четирима от старите затворници. Това става преломен момент в живота бъдещия “Удушвач от Андите”, който в следващите две седмици успява да си направи нож от кухненски прибор в затвора и след това последователно и методично избива всичките четирима изнасилвачи.
Действията му се приемат , като “самозащита” и към 7 годишната му присъда се добавят само още 2 години, които ще трябва да излежи.
Времето прекарано в затвора, комбинирано с другите негативни фактори неминуемо оказват действие върху психиката на Педро Лопез – те просто я разрушават. “Благодарение” на майка си , убиецът развива страх и отвращение от жените, което пък довежда до неспособността му да общува с тях. Желанията си той утолява посредством книги и списания с еротично съдържание. В последствие той ще каже, че майка му е виновна за всичките му проблеми и държание.
След освобождаването си от затвора през 1978 година, Педро Лопез започва да пътува обикаляйки из Перу. Именно за това време, по-късно той твърди ,че е убил повече от 100 малки момичета от различни индиански племена. Тези твъдения не могат да бъдат доказани, но е сигурно, че в един момент той е бил заловен от група индианци, в северно Перу, докато се опитвал да отвлече 9 годишно мимиче. Индианците го съблекли и после измъчвали с часове след което му отредили зловеща съдба – заровили го в пясък , като над повърхността оставили само главата му , намазана със сироп. Останалото оставили на мравките.Тогава обаче наблизо минавала Американска мисионерка, която ги убедила, че е грехота да го убиват и че тя ще го предаде на властите.Те го качили вързан на джипа й и не след дълго тя го освободила.
От Перу Педро Лопез се отправя към Еквадор и започва отново да пътува из региона , като често минава и през Колумбия. Властите от своя страна започват все по-често да получават оплаквания за изчезнали хора, най-вече малки момичета. Те обаче решават ,че децата са отвлечени за да станат част от разрастващите се тогава Южно американски вериги за секс-роби.
През Април 1980 година , град Амбато в Еквадор е наводнен от дъждове, които между другото и изваждат на бял свят труповете на четири изчезнали деца. Причината за смъртта била неясна, но очевидно ставало въпрос за убийство след като някой се е опитал да скрие труповете им.
Само няколко дни след наводненията, местната жителка , Карвина Поведа, пазарувала в близкия супермаркет, когато някакъв мъж се опитал да отвлече пред погледа й 12 годишната й дъщеря. И двете се разкрещяли , докато престъпникът се опитвал да избяга с детето в ръце. Виковете им чули продавачите от супермаркета, които успяли да настигнат и хванат Педро.
Когато пристигнала полицията Педро Лопез говорел несвързано и се държал така ,че първоначалната следствена версия била, че става въпрос за луд човек. По време на разпитите отказвал да говори, независимо от използваните методи. Изправени пред невъзможността да изтръгнат самопризнания от похитителя, полицията решила да преоблече местен свещеник – Кордоба Гудино , като затворник и да го сложи в една килия с Педро Лопез. Надеждата им била , отчето да предразположи арестанта и той да проговори.
Тактиката подействала почти мигновено. Само 24 часа след съвместното им пребиваване Педро започнал да разкрива такива зверските си постъпки пред свещеника. Признанията били толкова зловещи, че Гудино не издържал дълго и помолил да бъде изваден от килията.
При предявяването на свидетеля, по-късно Педро Лопез се сломил и започнал да дава показания. Признал си за убийството на над 110 момиченца в Еквадор, около 100 в Колумбия и “много повече от 100” в Перу. Изразил предпочитанието си към еквадорските момичета – те били много по-нежни и доверчиви отколкото тези в Колумбия.
Жертвите набелязвал според характерни черти от външния им вид , подчертаващ невинността им. Отвличал ги и на усамотено място ги изнасилвал, след което ги удушавал с голи ръце, докато ги гледал втренчено в очите, защото искал да гледа как живота им си отива. Ритуалът продължавал и след смъртта – Педро често подпирал труповете , така че да изглеждат живи и им говорел. Всичко това ставало през деня, защото не искал да изпусне част от насладата под мрака на нощта.
Полицаите били повече от скептични към зловещите самопризнания. Тогава убиецът им предложил да ги заведе до някои от гробовете разпръснати из страната. Без да има какво друго да предприемат , следователите се съгласили.
Няколко дни след като самопризнанията били дадени, те вече не звучали толкова абсурдно. В скритата и спокойна част на покрайнините на град Амбадо, където Педро Лопез завел полицаите, те намерили 53 трупа на момичета между 8 и 12 години. До края на деня били претърсени още 28 места посочени от заподозрения, но не били открити никакви тела . Някои от следователите изложили съмненията си ,че труповете са разхвърляни и изядени от животни, а доста работа е свършило и скорошното наводнение.
Веднага след това развитие на делото Педро Лопез бил обвинен за убийството на 53 души, като бройката се качила до 110 благодарение на детайлни самопризнания. Висш служител в изпълнителната власт по-късно ще заяви, че когато някой си признае за 53 трупа и те бъдат намерени, и същевременно си признава за още няколко стотин е трудно да не се повярва.
Педро Лопез е осъден е на 20 години затвор в края на 1980 година за убийството на 110 момичета на територията на Еквадор. Наказанието е максимално за държавата , където няма смъртна присъда.
През 1999 година Лопез тайно е отведен от затвора през нощта и пуснат на свобода на границата с Колумбия, тъй като нямал виза за Еквадор. От тогава следите му се губят.
Години след това всеки полицай на територията на Перу, Еквадор и Колумбия носи негова снимка. Майки често плачейки се обадждат в радиата и телевизиите за да споделят ,че са видели убиеца в техния квартал.
Същевременно няма увеличаване на случаите на изчезнали деца , което означава, според запознати означава, че все пак е постигнато правосъдие – от полицията , от роднините или от някой друг.
Днес никой не знае къде се намира и жив или мъртъв е Педро Лопез.
През Януари 1994 година, дава единственото си интервю от на кореспондента Рон Лейтнър. Това са някои извадки от него:
“Аз съм човека на века. Никога няма да бъда забравен.”
“Ходих по пазарите и търсех своите жертви – трябваше да бъдат красиви и невинни. Добри момичета, които помагат на майките си. Следях ги понякога и по два, три дни, докато бъдат оставени сами. Тогава се доближавах и им предлагах подаръци от типа на джобно огледалце, след което споделях ,че имам още много на едно място и ако искат да дойдат с мен за да вземат подарък за майките си.”
“ Водих ги до мястото , където имаше приготвени гробове. Понякога там имаше вече имаше трупове на предишни жертви. Изнасилвах ги на изгрев слънце. При появата на слънцето се възбуждах още повече и започвах да ги душа.”
“Моите малки приятели обичат да имат компания. Затова ги слагах по 3,4 в една яма. Те обаче не се движеха и аз се отегчавах , затова отивах да намеря още…”
