Емиграцията на младото поколение и възможността за реализация в България.

[lolita22]

много сам очарована от всичко тава което пишете, макар никой от вас да не е излизал от бг.аз сам живяла само около 5-6 год. в бг защото сам от смесен произход и знаетели какво разбрах че в момента в бг не можеш нищо да направиш за да се реализираш,и че ако си никаде на вън значи имаш много пари. а на вън е саштото като в бг хората работят - парите не рестат по дърветата .искрено се надиавам всичко тава да свърши за да може поне наще деца да седат в бг и да разберат че по хубажо място от родината няма.

[innna]

може поне наще деца да седат в бг и да разберат че по хубажо място от родината няма.

Права си--по принцип е така!
Но нека всеки сам да прецени къде как е! Човекът отдавна не гледа на себе си като част от определено общество на което е длъжен да служи! Ндешният човек е самодостатъчен---той може бързо да се придпособява към новата група! Това се дължи именно на глобализацията! Затова нека се възползваме от възможността да опознаем по-голяма част от света-----нека пътуваме------нека работим и учим на друго място! То също е част от нашата родина ако гледаме глобално на нещата!
В крайна сметка където и да ходим винаги ще се върнем тук----дори да е в последния миг от живота ни! Това е досатъчно като преклонение към родината!

[lolita22]

мила моя само излез и ще драпаш да се варнеш вярвай ми. да знам за глобализацията ама не мисля че си права , но това е твое решение .

[o, pepi]

Да се говори за емиграцията по-принцип е лесно, защото всеки сам решава:"ОК, тук ми е трудно, не мога да се справя, парите не ми стигат-махам се."Да, но не всичко е пари. В чужбина се жертват много други ценни качества, с които ние балгарите сме свикнали и с които се гордеем.Само един материалист, които не оценява това би заминал.Тук също има възможности, просто трябва да ги търсим, а не да чакаме някой да ни ги предложи. Просто, все повече започваме да кълвем на зелено и така си мислим,
че ще сме по-добре.Е, да ама , не!Свиквайте с мисълта, че "България-това сме НИЕ!" 

[lolita22]

ами и аз това казвам ,  обаче всички си мисля че наван е супер ама не е така,ако имах вазможноста никога не бих напуснала бг.но уви

[Angel Soul]

много сам очарована от всичко тава което пишете, макар никой от вас да не е излизал от бг.аз сам живяла само около 5-6 год. в бг защото сам от смесен произход и знаетели какво разбрах че в момента в бг не можеш нищо да направиш за да се реализираш,и че ако си никаде на вън значи имаш много пари. а на вън е саштото като в бг хората работят - парите не рестат по дърветата .искрено се надиавам всичко тава да свърши за да може поне наще деца да седат в бг и да разберат че по хубажо място от родината няма.

Това съвсем не е вярно! Има няколко човека от форума, които са навън и могат да говорят от опит.

[Angel Soul]

И понеже Diablos спомена за избор на ценности, аз съм напълно съгласна с него! Така е. Аз не змятам, че трябва да се гордея за това, че съм родена в България, Занзибар или Китай. Всяко място е уникално и е нормално човек да се привърже към него и да го обича. Но да се гордееш с нещо - можеш само ако си допринесъл с нещо за състоянието за това, с което се гордееш. Така както родителят се гордее с детето, което е възпитал.

Освен това не мисля, че границите трябва да спират хората. Това, че някой е решил да има граница между България и Гърция, която да минава през село Долно Нанагорнище основание ли е да мислим, че след като сме от това село, отвъд границата не е нашенско? Човек е дете на природата. И трябва да се възприема като такъв. А не да робува на шовинизъм и насадени стереотипи. [/color]

- Знаеш ли, все пак с теб сме на едно мнение по много въпроси. Дори за това, че аз съм много противоречива личност... Но смятам, че хората, които не си противоречат сами, всъщност са доста ограничени, защото сами си слагат граници, в които се чувстват удобно. Обаче уви, света върви към премахване на границите и горко на тези, които търсят убежище в тях. В момента аз самият съм в голяма емоционална дупка - изживявам тежки състояния, поради факта, че се опитвам да живея без граници, а от малък са ме възпитавали в тях. Все пак човек има нужда от сигурност, която той си мисли, че намира в границите, друг е въпроса, дали те наистина му я дават...
 

Така, имаме допирни точки и даже тирета!   А сега сериозно ...  Ако трябва да разгледаме границите като по-дълбока философска и психологическа категория - наистина светът глобално се развива в посока Глобално село или място без граници. Струва ми се, обаче, че това е само привидно. Понеже успоредно с отваряне на границите за емигранти, се слагат ограничения, които спират притока на емигранти. Тези ограничения могат да бъдат икономически или законови ( например изискване само квалифицирана работна ръка да бъде допускана до определена държава с преференции, а за неквалифицираните работници без собствен капитал да се налагат законови ограничения). Успоредно с глобализацията, която май се изразява най-вече в свободно движение на стоки и услуги, наблюдаваме и невиждан шовинизъм , расизъм и национализъм. Което отчасти е нормално. Да заживееш изведнъж с хора, чиито навици са ти не само дълбоко непонятни, ами и смешни - никак не е лесно! Особено ако в главата ти дълго време е била насаждана представата , че различното е нещо лошо.

Dumpster, не мисля , че емоционалната ти криза се дължи само на това, което описваш. Носталгията си я има, дори и за хората, които твърдят, че ненавиждат всичко българско и родно. И десет години да си живял в чужбина без да се завръщаш, пак те жегва като ти стъпи крака на летище София. ( е, не че съм се умилявала от гледката на груби митничари чак де... )

Лошото е, че за доста хора, живяли навън повече от година две, след това е трудно да се върнат в Бг, колкото и да го искат. Имам предвид емоционално трудно! Културният шок си е големичък и някак си все не можеш да разбереш защо хората най-лесно и бързо ти вършат работа като им се накрещиш, а не като им се усмихнеш. В същото време, в която и друга държава да са живели, тя никога няма да е родината. И там никога няма да се смеят на същите шеги, които си ги имаме в България и от време на време все ще ти се иска да преведеш и обясниш нещо от сорта на "Гладма мечка хоро не играе", но дори на самия теб ше ти звучи плоско. Така че не си мислете, че и пътят на емиграцията е лесен. Когато си видял два свята - всеки с техните предимства и недостатъци, все ти се иска някак да ги комбинираш и да вземеш най-хубавото и от двата. А няма как. И все ти е мъчно като се върнеш и като видиш как някой си хвърля боклука на улицата и си викаш " Е толкова ли голямо усилие трябва , бе мама му стара?!"

[Mr_FLIRT]

Ами имам един въпрос към всички вас, които смятате да емигрирате. И той е: Смятате ли един ден да се върнете в БГ. А след 15 години България е на същото положение кой бихте обвинявали за това - тези които са останали и се помъчили поне малко да направят нещо или тези които са напуснали страната и са избягали от отговорност?

[Angel Soul]

За себе си мога да кажа - да, смятам да се върна. А търсенето на виновници е неуместно. Мисля, че не в това е смисъла. Търсенето на вина е безпредметно. Освен това за каква отговорност говорим?  Предпочиташ България - останал си, не ти харесва - изнесъл си се. Толкова. Хайде да не се лъжем по един въпрос. Стига с този повърхностен патриотизъм! С какво останалите в България допринасят за държавата? С това, че се борят ежедневно за оцеляването си?  Нима емигрантите не правят същото, само че другаде? Време е да си признаем, че всеки живее както смята за добре. И че ако същите тези останали хора имаха възможността да живеят по-добър живот някъде другаде и да се изнесат с роднини и приятели- биха го направили. Защото ако нещо наистина има значение, това са хората! Другото го има навсякъде. Ако си мислите, че сме чак толкова уникална държава, попътувайте малко и ще се уверите, че ние съвсем не сме измислили топлата вода, нито канцето, дето се поливаме с него. Не ме разбирайте погрешно, обичам страната си, но не искам да гледам илюзорно и едностранчиво на нея.

 Ако говорим практически и конкетно обаче, има едно нещо,което  смятам, че наистина трябва да се промени и това е хора, които са извън страната повече от две години, не трябва да имат право да гласуват на избори - било то местни или парламентарни. Човек трябва да може да определя правилата там, където живее. Естествено, при едно завръщане правото на глас трябва да бъде възобновявано - да речем след доказване на пребиваване в държавата повече от 6 месеца или нещо от сорта.

[crystal]

Браво Angel Soul!
Напълно те подкрепям! Това се казва здрав разум и умерен тон! Наистина, напълно те подкрепям по отношение на тоя криворазбран, пресилем и в същото време повърхностен патриотизъм, за котй всеки втори говори.
Аз не бих излязла. Твърдо вярвам, че мога да намеря добър живот тук. Защото за мен най-важни са както казва Angel Soul ХОРАТА. Дригото с упорство, вяра и труд се постига.
 

[Angel Soul]

А ето нещо за разведряване на атмосферата, колкото комично, толкова и вярно! 

 http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=7140.0

[Nani]

А,аз имам един въпрос към Мр_Флирт.
След като толкова драпаш за БГ и милееш за родното - работил ли си зад границица. Ако - да, защо? И имал ли си (имаш ли) желание да повториш ? 

[diav0la]

Аз честно казано мисля да си остана в Бългаия.Diablos , ами може и да е станало така.Относно шанса да изкараш повече капитали в чужбина отколкото тук - ами въпрос на нагласа.ШАнса си е еднакъв според мен въпроса е как ще си изиграеш картите.А че там дават повече пари за същия труд - в това спор няма:)Само че и разходите и стандарта на живот е доста по висок....
Политиката се е превърнала във война на интереси и характери, за съжаление....Мога да кажа смао това засега, а ако искаш може да отворим нова тема за това:)

[Sweet_As_Candy]

аз живея в Америка вече три почти четири години. Защо? Защото родителите ми искат да имам бъдеще. Колкото и да обичам България, колкото и да плача за нея свяка вечер НЕ бих се върнала в нея. За какво? Да знам че ще уча за нищо? Преди да доидем наще искаха да уча поне в американския колеж па кой знае може и да излезне нещо от мен естевсенно като нямаха парите беше им като мечта, а  сега уча в американско училище. Сажалявам искам само да кажа че примерно при мен има много преспектива и наистина ако вложиш усилия ще направиш нещо много хубаво от живота си. На мен ми е спокойно да знам че един ден ще завърша колеж и да знам че ще си намеря работа веднага и че ще искарвам хубави пари и един ден ще мога да си усигорявам семейството. Това можете ли да го кажете същото и за България?
моето мнение е че ние Българите сами без ничия помощ сами си направихме даржавата такава. Няма кой друг. Няма кво да се оплакваме като си е наша вината.

и да ви кажа не знам как е в другите страни но тук е пълно с работа и се изкарват добри пари
пример: аз сега ще почна да бачкам в една фирма която подуржа апартаменти и ще ми плащат 12 долара на час. сами си правете сметките а съм само на 16. Ако имаш желанието и силите и нервите можете да постигнете всичко
Както направи баща ми.
може да съм малка но мисля поне съм видяла раликата между двата живота ( в Българиа и Америка)

[Angel Soul]

и да ви кажа не знам как е в другите страни но тук е пълно с работа

Навсякъде е пълно с работа! Има работа за целия китайски народ в България, но някои хора просто ги мързи да работят или ги е срам! Интересно как с пренебрежение гледаме лелките дето мият улиците ни, а в същото време завиждаме на младите момичета, които чистят къщи в чужбина и печелят добри пари!? Нима една работа е срамна,ако не получаваш добри пари за нея, но е за завиждане, щом можеш да си позволиш да носиш "Dior"?