Автор Тема: Капаните на сърцето  (Прочетена 2490 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Капаните на сърцето
« -: Април 16, 2006, 22:49:46 pm »
Настръхнало небе -
валят копнежи
по черното лице
на земна твърд.
Зелени кълнове
на чувства
в тънки мрежи
очакват раждане.
Намират ранна смърт.
Сърцето е ловец -
капани слага
във пиков час,
на дъх от полунощ.
Примамката е нежност -
глътка само.
Зад нея е наточен,
остър нож.
Убиваме се в себе си.
Нехаем.
С кръвта си
храним прилепи.
Горим
във ада на душите си -
вселени.
С отворени очи
невинни спим.
И търсим своята
най-точна половина,
търкулнала се
по баира към смъртта.
Живот - красиво цвете,
той я спира
и я споява с нас
във миг на самота.












,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен lamarin

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 483
  • Пол: Мъж
  • ***********
Re: Капаните на сърцето
« Отговор #1 -: Април 17, 2006, 00:14:37 am »
много ми харесва ;) не знам защо, но като го чета , имам чувството че тези ,,капани на сърцето"са ми доста познати....
« Последна редакция: Април 17, 2006, 07:30:31 am от Gentiana »
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Капаните на сърцето
« Отговор #2 -: Април 17, 2006, 07:31:26 am »
 [usmivkaa] всички ги познаваме
благодаря [shame]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Капаните на сърцето
« Отговор #3 -: Април 17, 2006, 10:36:30 am »
Не стигат цветята,не стигат думите,всичко изречено е слабо казано за стиховете ти. [wish all my love] [flowers] [flowers] [flowers]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Капаните на сърцето
« Отговор #4 -: Април 17, 2006, 10:53:09 am »
 [ooooo] О, Тони, недей така, стихове като стихове... [shame] [inlovee]
Благодаря ти, мила, за високата оценка. Много мило от твоя страна.
 :flyingkiss:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен ivorysoul

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2478
  • Пол: Жена
  • No one is an island
Re: Капаните на сърцето
« Отговор #5 -: Април 17, 2006, 13:28:56 pm »
страхотно е!пак успя да ме разчувстваш:)
Let your soul be your pilot

Неактивен phibi

  • Почетна Ерато
  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2341
  • Пол: Жена
  • no more hiding who I am...
Re: Капаните на сърцето
« Отговор #6 -: Април 17, 2006, 15:22:14 pm »
пак успя да ме разчувстваш:)

тя винаги успява [flowers]
поздрави и почитания отново, Gentiana
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Капаните на сърцето
« Отговор #7 -: Април 17, 2006, 15:40:36 pm »
Благодаря ви, момичета!
 =:) [hugs and kisses] [wish all my love] [heart-4eta]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Ангелче

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 847
  • Ангелите умеят... да падат
Re: Капаните на сърцето
« Отговор #8 -: Април 17, 2006, 20:14:16 pm »
В твойте капани често влизам,
и до кръв се дърпам, аз да се спася...
Ти никога не ме помилва,
сърце от камък и прогнила плът...
Ти никога не се смили наистина...
защо те искам и те търся със сълзи...
И никога не съм обичала...
както теб обичам в ужас, в бури от лъжи...
И  в капаните ти все попадам...
Съд от който няма да избягам аз.
Твоето сърце и моето сърце във пламък.
Няма да дочакам този час!!!!
...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Капаните на сърцето
« Отговор #9 -: Април 17, 2006, 20:41:33 pm »
В капаните ми влизаш... Може би...
Но аз и себе си във тях улавям.
Кървя до теб. И мене ме боли.
И кървави следи в нощта оставям.
Смилявам се, но не признавам.Ти прости.
Ако призная, че съм слаб, ще те загубя.
Когато теб ранявам, в мен сърце крещи,
че съм чудовище-жестоко, грубо.
Обичам те. Обичам те. Помни.
Ще ти го кажа само днес и ще забравя.
Отново ще те мъча до зори,
когато с теб любов дивашки правя.



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Ангелче

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 847
  • Ангелите умеят... да падат
Re: Капаните на сърцето
« Отговор #10 -: Април 20, 2006, 11:33:57 am »
В капаните ми влизаш... Може би...
Но аз и себе си във тях улавям.
Кървя до теб. И мене ме боли.
И кървави следи в нощта оставям.
Смилявам се, но не признавам.Ти прости.
Ако призная, че съм слаб, ще те загубя.
Когато теб ранявам, в мен сърце крещи,
че съм чудовище-жестоко, грубо.
Обичам те. Обичам те. Помни.
Ще ти го кажа само днес и ще забравя.
Отново ще те мъча до зори,
когато с теб любов дивашки правя.





Измъчвай ме, измъчвай ме до смърт..
Аз искам тази болка,
защото те обичам !
Измъчвай ме, но мойте чувства няма да умрат,
защото аз ги пазя,
пред теб отричам.
Ти в своите капани
ме затваряш.
Робиня да съм на едно сърце голямо...
В което много болка има...
но и мъничко любов остана.
В твойте капани аз сама съм влизала...
Знаеш го нали?!
И когато там за дълго съм оставала...
Ти щастлив си бил....
като преди.

 [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]
...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Капаните на сърцето
« Отговор #11 -: Април 20, 2006, 12:03:45 pm »
В капаните ми влизаш... Може би...
Но аз и себе си във тях улавям.
Кървя до теб. И мене ме боли.
И кървави следи в нощта оставям.
Смилявам се, но не признавам.Ти прости.
Ако призная, че съм слаб, ще те загубя.
Когато теб ранявам, в мен сърце крещи,
че съм чудовище-жестоко, грубо.
Обичам те. Обичам те. Помни.
Ще ти го кажа само днес и ще забравя.
Отново ще те мъча до зори,
когато с теб любов дивашки правя.


Измъчвай ме, измъчвай ме до смърт..
Аз искам тази болка,
защото те обичам !
Измъчвай ме, но мойте чувства няма да умрат,
защото аз ги пазя,
пред теб отричам.
Ти в своите капани
ме затваряш.
Робиня да съм на едно сърце голямо...
В което много болка има...
но и мъничко любов остана.
В твойте капани аз сама съм влизала...
Знаеш го нали?!
И когато там за дълго съм оставала...
Ти щастлив си бил....
като преди.

 [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]
Любов и болка - неразривна сплав.
Обичам те до болка - диво, лудо.
Ти моя карма, слънце, благослов,
отровно семе, малко, нежно чудо.
Робиня си ми, но и аз съм роб-
когато те докосвам, аз умирам
и знам, че твой съм до смъртта, до гроб.
Капаните ми са излишни- сам разбирам.

 :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.