Студено ми е...
Господи, колко
ми е студено!
Сякаш зимата
в плътта ми
се е скрила.
Настръхнало е
от студ
небето
на душата ми,
висулки ледени
в кръвта ми
застиват.
Студено ми е...
Сто пуловера
да си сложа-
все едно...
Пак зъбите
на чувствата ми
ще тракат.
Тази
убийствено- хладна
тъга
всички
спомени нежни
убива.
Искам сън летаргичен
да заспя.
Да проспя
всички гадни сезони,
във които
се чувствам
непотребна,
сама...
Събудете ме,
моля,
напролет!