Автор Тема: Химия  (Прочетена 21736 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
Химия
« -: Октомври 01, 2005, 22:05:08 pm »
AМОНЯК

Следи от амоняк се намират във въздуха.Там той произхожда от гниенето на азотосъдържащи органични вещества. Извън земната атмосфера спектрално е доказан в атмосферите на Юпитер и Сатурн, където се намира в големи количества. При това на Юпитер се намира в твърдо състояние поради ниската температура(-137С).
За амоняка първи данни дава Пристли,обаче съставът му е определен от Бертоле през 1785г.
Лабораторното получаване винаги цели да се получи газ.
Отстраняването на влагата става като се прекара газовата система през хладилник, а след това през хигроскопично вещество-прясна гасена вар, но не и CaCl2 .
Синтез на амоняка.Този метод сега е най-предпочитаният от техническа и икономическа гледна точка.Известен е като метод на Хабер-Бош. Отдавна е известно, че при прекарването на електрически искри през смес от N2 и H2 се получава известно количество NH3 и обратното, което говори безспорно,че между трите вещества съществува равновесие:N2+3H22NH3 +22,1 l kcal, коетo в зависимост от условията е изместено повече надясно или наляво. Като се има предвид топлинния ефект на процеса,вижда се,че в съгласие с принципа на Лъо Шателие-Браун при повишение на температурата равновесието се мести наляво, а при понижение на температурата обратно. В съответствие с това при понижениена температурата добивът на NH3 се увеличава и обратно-при повишение –намалява.Обаче, от друга страна,скоростта на процеса към равновесието, например при обикновенна температур, е много малка. Затова от кинетични съобравения газовата смес се сгрява до около 500С и поневе все пак скоростта е незадоволителна,употребява се катализатор и се упражнява налягане което независимо от температурата в съгласие с принципа на Лъо-Шателие Браун благоприятства получаването на NH3 . Като катализатор днес се употребява най-често желязо, активирано с Al2O и K2O или Na2O
Физични свойства. Амонякът представлява безцветен газ с остра миризма предизвикваща сълзоотделяне.Втечнява се при-33,4С,а при –77,7С се втвърдява в безцветни кристали.По-лек е от въздуха.Като течност той е добър разтворител на много соли-нитрати, нитрити, цианиди, хлориди и при др.Специално с NH4 NO3 образува развор, които кипи над обикновенната температура (течност на Диверс). Разтваря алкалните и алкалоземните метали като се оцветява в характерен цвят.Разтваря също и някои металоиди.В течно състояние е от части асоцииран-NH3 ,благодарение на водородните връзки;поради това има голяма топлина на изпаряване-5,6 kcal/mol.На това негово свойство,съчетано с голяма скорост на изпаряване, се основава употребата му като газ-пълнител при хладилнилните машини. Амонячните разтвори провеждат електрически ток; при тях съ6то протичат утаечни реакции.
Пространствената структура на амонячната молекула е пирамида:на върха се намира азотния атом, а по трите върха на основата(равностранен триъгълник)- трите водородни атома.Амоняка се разтваря във водата:1 обем вода разтваря 700 обема HN3 с концентрация най-често 25%,а по рядко 33%;нарича се още амониев хидроксид или само амоняк.







Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
Пластмаси
« Отговор #1 -: Октомври 01, 2005, 22:07:22 pm »
Пластмасите са високомолекулни въглерод съдържащи вещества. Молекулите им се състоят от дълги въглеродни вериги, на които се дължат и техните полезни свойства. Самата дума пластмаса произлиза от латинската дума plasticus (податлив на моделиране) и гръцката plastikos (подходящ за оформяне). Може да се произвеждат различни видове пластмаси - твърди като камък, здрави като стомана, прозрачни като стъкло, светли, наподобяващи дърво, еластични като гума. Също така пластмасите са леки, водонепропускливи, устойчиви на химически агенти и може да се произвеждат във всички цветове. Известни са повече от 50 вида пластмаси, като същевременно се разработват и нови видове.
Също като металите, пластмасите се разделят на различни видове. Например, найлонът е вид пластмаса, която се поделя според различните си свойства, цена и вида на производствения и процес.
Пластмасите може да се смесват, образувайки сплави като металите. Това има за цел да се обединят желаните свойства на няколко вида пластмаса в един.
Пластмасите могат лесно да се отливат във форми. Те са синтетични материали, които се добиват главно от изкопаемите горива.

Приложение на пластмасите
Пластмасите са от първа необходимост за съвременния бит на човека. Много голяма част от предметите, които използваме в ежедневието си са изработени от пластмаса.
Пластмасите намират широко приложение в индустрията - за направата на различни детайли, в медицинската промишленост, космическата техника и много други отрасли.
Основни свойства на пластмасите
Пластмасите притежават голямо разнообразие от ценни свойства и са относително евтини. Те са по-леки от други материали със същата здравина, и за разлика от дървесината и металите, те не ръждясват и не изгниват. Може да се произвеждат във всякакви цветове (може и да са прозрачни) и форми.
Имат по-малка плътност от металите и са по-леки. Плътността на повечето пластмаси варира от 0.9 до 2.2 гр./куб. см. Те могат да се подсилват със стъкло и други вещества като по този начин се получават много здрави материали.
Но те имат и някои недостатъци. При изгарянето им се отделят отровни газове. Въпреки, че пластмасите имат висока температурна устойчивост - до 288 С, не се използват, когато е необходим материал с висока температурна издръжливост. Заради тяхната молекулна стабилност, пластмасите трудно се раздробяват на по-дребни части и това създава проблеми свързани с изхвърлянето има в сметищата.
Химия на пластмасите
Пластмасите се състоят от много дълги молекули от въглеродни атоми, свързани във вериги. Полиетилена, например е изграден от изключително дълги молекули, съдържащи над 200 000 въглеродни атома. Точно тази структура придава ценните свойства на пластмасите, за разлика от малките кристали на структура на металите.
Малка част от пластмасите се произвеждат от растителни масла, но по-голямата част се произвеждат от природните изкопаеми горива. Тези горива съдържат въглеводороди, които са градивните единици на дългите полимерни молекули. Тези единици се наричат мономери, съединени една за друга образуват дългите вериги наречени полимери. Процесът на съединяване на отделните мономерни молекули във верига се нарича полимеризация.
Например Етилена (Етена) при нормални условия е в газообразно състояние. Когато обаче се подложи на висока температура, налягане и катализатори полимеризира до полиетилен.
Когато се съединяват много еднакви мономерни единици процесът се нарича полимеризация. Веригите на така получените съединение (полимери) са изградени само от един същ мономер. Пластмаси, които са получени при полимеризацията на еднакви мономери са полиетилен, полипропилен, поливинил хлорид, полистирен и други.
Когато се свързват два или повече различни мономери процеса се нарича кондензация. При този процес освен главния продукт - дадения полимер се образува и нискомолекулно съединение - вода, алкохол. Веригите на този вид полимери са изградени от различни мономери подредени по определен начин. Полимери, които се получават при поликондензация са найлон (полиамид), полиестерите, полиуретан и други.
Свойствата на пластмасите се определят от дължината на молекулите и дадения мономер или мономери, от които са изградени. Например еластомерите са вид пластмаси, изградени от дълги, плътно усукани молекули. Тези усукани молекули дават възможност на пластмасите да се разтягат и повторно да възтановяват изходната си форма като пружина. Пример за такива пластмаси са Силиконовите запушалки и гумените ластици.
Въглеродния скелет на полимерите често се свързва с по-малки допълнителни вериги състоящи се от други елементи - хлор, флуор, азот, силикон и др. Тези допълнителни вериги добавят нови свойства на пластмасите. Например, когато водороден атом въглеродната верига се замести с хлорен, се получава поливинил хлорид, една от най-широкоразпространените и използвани пластмаси. Добавянето на хлор във веригата увеличава здравината и твърдостта на пластмасата и я прави по-устойчива.
Всеки вид пластмаса има определени предимства и недостатъци свързани със съответния им строеж. Дългите полимерни вериги стават по оплетени (като спагети), което придава на пластмасите висока издръжливост на опън, здравина и удароустойчивост, но пък стават по трудни за отливане във форми.
Термопласточност и втвърдяване на пластмасите
Всички пластмаси, независимо дали са получени чрез полимеризация или чрез поликондензация, се разделят на две групи термопластични и термовтвърдяващи се. Тези два вида се определят в зависимост от това как реагират пластмасите на топлина. Термопластичните пластмаси при нагряване омекват, а при охлаждане се втвърдяват. А термовтвърдяващите се пластмаси стават завинаги по-твърди след загряване.

Причината за различната реакция на пластмасите към топлина е в тяхната химична структура. Молекулите на термопластичните пластмаси са линейни или много слабо разклонени, те не се свързват химически помежду си при нагряване. Термопластичните пластмаси може да се нагряват и охлаждат, затова те могат да се претопяват и формоват почти неограничено дълго време.

Термовтвърдяващите се пластмаси се състоят от вериги, които се свързват химически една с друга при нагряване. Когато това стане молекулите образуват голяма, пространствена мрежа, която се приема за една гигантска молекула. Веднъж втвърдени, термовтвърдяващите се пластмаси не могат повече да се разтопяват. Те се използват за направата на топлоустойчиви изделия, защото може да се нагряват до температури около 260 Ц, без да се разтопя.

Различната молекулярна структура на термопластичните и термовтвърдяващите се пластмаси, позволява на производителите сами да определят свойствата на различните пластмаси, според това, за което ще се използват. Понеже термопластичните пластмаси са изградени от отделни молекули, свойствата им са много повлияни от молекулната им маса. При повишаване на молекулната им маса се увеличава разтегливостта, удароустойчивостта и износването.
Обратното, защото термовтвърдяващите се пластмаси се състоят от една голяма мрежовидна молекула, молекулната им маса не влияе на свойствата им. Вместо това свойствата им се определят от добавянето на различни пълнители и подсилващи материали като фибро-стъкло и др.
Термопластичните пластмаси може да се разделят в няколко групи, в зависимост от начина на подреждане на молекулите им. Правите и здраво подредени една до друга линейни вериги дават по здрава пластмаса. Такива са молекулите на найлона.
Ъгълът, които сключват веригите помежду си определя прозрачността на пластмасата. Пластмасите с успоредни вериги отразяват светлината и са непрозрачни.
Пластмасите с частично успоредни вериги само частично разпръскват светлината и са полупрозрачни.
Пластмасите с аморфна структура не отразяват светлината и са прозрачни. Те се използват в оптиката.

Производство
Процесът на придаване на определена форма на пластмасите стои в основата на тяхното производство. Има много методи за формоване. Те се делят на два вида според вида на пластмасите - за производство на термопластични пластмаси и за производство на термовтвърдяващи се пластмаси.

Методи за производство на изделия от термопластични пластмаси.
Впръскване във форма
Екстурзия
Издуване
Издуване на тънък филм
Пресуване

Методи за производство на изделия от термовтвърдяващи се пластмаси
Оформяне с компресия
Валцуване
Реакционно-впръскващо моделиране

Общи методи за производство на пластмасови изделия
Отливане
Газо-разширяемо формоване

По-важни видове пластмаси:

Термопластични пластмаси:
Полиетилен - РЕ - [8CH28CH28]n
" Полиетилен с ниска плътност - LDPE - 0.91 - 0.93 г/куб.см.
" Полиетилен с висока плътност - HDPE - 0.94 - 0.97 г/куб. см.
Поливинил хлорид - PVC
Полипропилен - PP -
Полиетилен терафталат - PET - [8OOC8C6H48COO8CH2CH28]n
Акрилонитрил бутадиен стирен - ABS - [8CH9CH8CH9CH8] n
Полиметил метакрилат - PMMA -
Полиамид - PA -

Термовтвърдяващи се пластмаси:
Полиуретан - [8R8OOCNH8R'8]n -
Фенолфомралдехиди -
Меламин-формалдехид - MF -
Урея-формалдехид - UF -
Ненаситени полиестери - UP -
Епоксидни смоли
Подсилени пластмаси

Био-деградиращи пластмаси
Поради своята молекулна стабилност, пластмасите трудно се разграждат до по прости съединения, затова повечето видове пластмаси днес се разглеждат като био-неразграждащи се. Но в последно време учените се опитват да синтезират пластмаси, които се разлагат от различни видове бактерии или от слънчевата светлина. Такъв нов вид пластмаса е специален полимер на нишестето, които се разгражда от бактерии. Съвременните изследвания са насочени към откриване на нови пластмаси, които да се разлагат при излагане на слънчева светлина. Продължителното излагане на пластмасата на ултравиолетово лъчение довежда до повреждането и.


ПОЛИМЕРНИ МАТЕРИАЛИ

Полимерните материали биват три вида:
- пластмаси
- каучук
- текстилни влакна
Пластмасите са полимерни материали, които при определени условия могат да се формуват в изделия. Предшественици на съвременните пластмаси са естествените смоли – кехлибар, колофон, земен восък, пчелен восък и др. В състава на пластмасите влизат полимерът (свързващото в-во) и различни добавки – пълнители, омекчители, оцветители и др. Пластмасите, които се получават от полимеризационни полимери най-често са без пълнители. Те са термопластични. Като пълнители се използват твърди инертни материали, като дървесно брашно, каолин, стъклени влакна и др. Пластификаторите (висши мастни к-не, естери и др. съединения) увеличават пластичността им. Св-ва и употреба – имат редица ценни св-ва , които определят широкото им приложение. Тяхната ниска плътност, съчетана със значителна якост, дава възможност за използването им като конструкционни материали, вместо метали, сплави, дърво и др. Те са добри диелектрици, топло- и звукоизолатори и пропускат вода и газове, проявяват висока химическа устойчивост и не гният. От някои прозрачни полимери могат да се изработват трудночупливи стъкла, тънко фолио и др. изделия. Недостатъците, които имат пластмасите е тяхната ограничена термоустойчивост, малката повърхностна твърдост и свойството да стареят.

Каучук – по своето значение каучукът може да се сравнява със стоманата, нефта и каменните б-ща. Световното производство на естествен и на синтетичен надвишава 3 млн. тона годишно. Естественият каучук е полимер на 1,3 – бутадиен, който се получава от млечния сок на някои тропически растения. Той е бледожълто еластично в-во, разтворимо в някои органични разтворители (бензен, бензин и др.) Линеен полимер със силно нагънати макромолекули и аморфен строеж. В сурово състояние се използва предимно за производство на лепила. Технологическият процес на обработването на суровия каучук със сяра при нагряване се нарича вулканизация. Серните атоми образуват напречни връзки между макромолекулите като по този начин се получава пространствено-омрежен полимер наречен гума.
Синтетичния каучук е полимер на 1,3-бутадиен и на неговото хлорно и метилно производно. Той също подлежи на вулканизация. Изходна суровина за получаване на синтетичен каучук е 1,3-бутадиена получен от етанол. Полимеризацията се извършва в присъствие на катализатор натрии.

CH2 = CH - CH = CH2 -->Na--> –( CH2 - CH = CH - CH2 )–
1,3-бутадиен полибутадиен

Бутадиеновият каучук притежава добра водо- и газонепроницаемост, но отстъпва на естествения по еластичност и устойчивост на изтриване. Някои от синтетичните каучуци се характеризират с голяма механична трайност, други с висока хим. Устойчивост, други запазват еластичността си при много високи температури. Като добри електроизолатори те се използват в електротехниката.

Текстилни влакна – изградени са от полимери с голяма мелокулна маса, линейни макромолекули и кристална надмолекулна структура. Те биват:
- природни
- химични
Природните влакна се подразделят на растителни и животински. Растителните от своя страна биват (памук, лен, коноп) и са изградени от целулоза, а животинските (вълна, естествена коприна) от белтъчни макромолекули.
Химични влакна се подразделят на:
- изкуствени (целволе, вискоза)
- синтетично (ямболен, пам, найлон, капрон)
Изкуствените влакна се получават при химична обработка на дървесна целулоза. При взаимодействие с определени реактиви тя се превръща във вискозен разтвор. Разтворът се пропуска през голям брой тесни отвори. Получават се струйки, в които макромолекулите са подредени надлъжно, успоредно на оста на отвора. Струйките веднага се обработват, при което се превръщат в тънки, здрави нишки. Получените влакна се подлагат на изтегляне и допълнителна обработка, при което се получава свескозна коприна. По външен вид приличат на естествените. В сухо състояние вискозната коприна е здрава и еластична. В мокро състояние здравината и намалява. Намират приложение в текстилната и в трикотажната промишленост.Ацетатна изкуствена коприна – тя е целулозен диацетат. Тъканите от ацетатна коприна приличат на естествените копринени тъкани, но не са толкова здрави. Предимствата на синтетичните влакна са: здравина, еластичност, немачкаемост, трудно се замърсяват, лесно се почистват. Техен недостатък е свойството им да задържат статично електричество. Синтетично влакна – те се получават от синтетични полимери. Те се делят на полимеризационни и поликондензационни. Днес най-голямо значение имат полиестерните, полиамидните и полиакрилнитрилните влакна. Полиестерните влакна – получават се през овлакняване на стопилка от полиетилентерефталатната смола. Отличават се с голяма здравина коакто в суха, така и в мокро състояние. От тях се произвеждат памучен, вълнен и копринен тип влакна. Полиамидни влакна = получават се на базата на синтетични хетероверижни полимери. У нас най-широко приложение намира полиамидното влакно (видлон) произвеждано в хим. Комбинат във Видин. Те са леки, много здрави, еластични и изключително устойчиви на изтриване. Недостатъкът им е, че на светлина стареят. Полиакрилонитрилни влакна – получават се при полимеризация на мономера акрилонитрил. Те приличат на вълната и се използват като неин заместител
Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
Киселинен дъжд
« Отговор #2 -: Октомври 01, 2005, 22:08:56 pm »
Киселинните дъждове представляват дъжд и сняг с повишена киселинност, падащи върху земната повърхност. Валежите би трябвало да съдържат най-чистата от всички природни води. Дейността на човека обаче оказва влияние върху чистотата на валежите. Серният диоксид и сероводородът, които се съдържат в промишлените газове се окисляват и хидролизират в атмосферата и се превръщат в сярна киселина. По същия начин азотните окиси се превръщат в азотна киселина.
Серният диоксид се отделя предимно при изгарянето на съдържащи сяра изкопаеми горива, главно въглища, които се използват в енергетиката и в бита. В литосферата сярата се намира под формата на руди, като серен пирит, меден халкопирит. При разграждане на органични съединения съдържащи сяра, тя се отделя в литосферата, атмосферата, хидросферата. Серният диоксид е парлив безцветен газ, който причинява пристъпи на астма и във въздуха образува микроскопични частици и киселини. В атмосферата сярата е под формата на съединения –сероводород, серен диоксид, серен триокис. Те имат антропогенен (от дейността на човека) или природен произход. В резултат на вулканичната дейност, в атмосферата се отделя 1 млн.тона сяра, под формата на серен диоксид и сереводород. Сероводородът, получен от разграждането на органичната материя достига 100 млн.тона. Голяма част от него се окислява до серен диоксид. При изгаряне на изкопаеми-горива и преработка на суровини, съдържащи сяра, в резултат от дейността на човека, годишно в атмосферата попада между 70 и 100 млн.тона серен диоксид. Този токсичен замърсител на атмосферата въздействува неблагоприятно върху растителните и животинските организми. В атмосферата серният диоксид се окислява до серен триокис. Процесът се катализира от железните и манганови аерозоли във въздуха, изхвърлени при промишленото производство. С водата серният триокис образува сярна киселина и пада на земята под формата на киселинни дъждове.
Азотните окиси се образуват от свързването на азота и кислорода, под въздействието на високата температура в двигателите с вътрешно горене. Вредното им влияние е многостранно. Преди всичко увреждат белите дробове. В атмосферата от тях се формират микроскопични нитратни частици, които проникват дълбоко в белодробната тъкан. Когато реагират с водните пари на облаците, образуват киселини, които падат на земята под формата на киселинен дъжд. Освен това реагират с влагата в белия дроб и образуват киселини. Накрая, под въздействието на слънчевата светлина, азотните окиси реагират с неизгорелите бензинови пари и други въглеводороди, образувайки приземен озон, или смог – червеникаво-кафявата омара, обгръщаща повечето големи градове в света.
Киселинните дъждове са много опасни за живите организми. Те имат особено неблагоприятно въздействие върху сладководните екосистеми, като изменят химичния състав и pH на водата. Неблагоприятно е въздействието на киселинните дъждове върху агро-екологичните системи и горските екосистеми. Големи количества сяра, намираща се в ерозиралите скали, се отнася от речните течения в Световния океан и по такъв начин се отнема от наземните екосистеми. Високата киселинност на тези валежи активира ерозионните процеси на земните екосистеми. Като цяло киселинният дъжд унищожава рибата, забавя разлагането на органичната материя, нарушава хранителните вериги в екосистемите, променя поведението на организмите и мн. други негативни последствия.
Най-разпространените вещества, които замърсяват почвата, са постъпващите от атмосферата серни и азотни окиси. Те попадат в почвата заедно с валежите, повишават нейната киселинност и значително понижават плодородието и качеството на селскостопанската продукцията, добивана от тези площи. Киселинните почви много често са безплодни, тъй като са нарушени микробиологичните процеси, водещи до повишаване на почвеното плодородие. Вкиселяването на земите се причинява също и от проникването в почвата на различни серни и азотни съединения заедно с отпадъците на органични маси от градовете, животновъдните ферми и птицезаводи. В резултат на сложни химични пръвръщания под въздействието на различни микроорганизми от тези отпадъци се отделят серни и азотни окиси, образуващи сярна и азотна киселина, които повишават киселинността на почвата и водната среда.
Киселинният дъжд е все по-често срещано явление на земята. Той е резултат от местно и трансгранично замърсяване и последствията от него трудно се оценяват. За ограничаване на киселинните дъждове и вредните последици от тях са необходими международни мерки.
Ето и някои интересни факти и статистически данни, свързани с киселинния дъжд. Сами можем да преценим какво ще се случи с планетата ни, ако продължаваме да замърсяваме въздуха с такива темпове:
1.Киселинният дъжд унищожава растения, животни, гори и отравя водните запаси на хората. Киселинният дъжд много прилича на обикновения, не прогаря кожата, но има дълготрайни негативни последствия. 11% от северните езера са киселинни – т.е. мъртви.
2. Мексико сити е най-мръсният град в света. В града почти не виреят дървета, а през работните дни над града пада тежък смог, който пречи да се вижда по-далече от 100 метра.
3.Бразилия –там проблемът е много сериозен. Почвата около индустриалния Сао Паулу е с толкова повишена киселинност, че на места дърветата умират, а в местните реки тече червеникава вода, в която не живее риба. Здравето на хората в района е много влошено.
4.Китай произвежда най-много серен диоксид от всички страни в света. Китайците пречистват твърде малко от въглищата си и въздухът е отровен във всеки по-голям град. Първият киселинен дъжд в Шан-Хай е бил през 1981г.
5.Индия -индийците потребяват огромни количества въглища и отделеният серен диоксид през последните 20г. се е утроил. Всеки по-голям град в Индия е замърсен, а реколтата намалява по малко всеки сезон, заради високото киселинно съдържание в почвата.
6. Япония – някога японците са били най-големите замърсители в света, но строгите закони и предохранителни мерки са направили въздуха над Острова на Изгряващото слънце съвсем чист. Замърсителите там долитат с облаците от Китай.
7. Канада – произвежда само половината от киселинните си дъждове, другите долитат с вятъра от САЩ. Един единствен завод в Онтарио произвежда всички киселинни замърсители в Канада. За 25 г. канадците са успели да намалят производството на киселинни замърсители повече от 40%.
8. САЩ – след ОНД произвеждат най-много серен диоксид. Освен, че тровят половин Канада, те унищожават методично и поледователно своята природа.
9. ОНД – дори и след разпадането на СССР, ОНД си остава един от най-големите производители на серен диоксид. Отделените отрови и падналите киселинни дъждове оказват влияние дори в Сибир и Северния полюс.
10. На Северния полюс също има много високо ниво на замърсяване. Киселините долитат с облаци прах от ОНД, Европа, Северна Америка като се запазват отлично в ледовете и тровят постепенно живите същества във и извън водата.
11. В Южна Африка богатите на сяра въглища са основен източник на енергия. При това 80% от въглищата се изгарят на едно място –електроцентрала на 200 км от Йоханесбург. Старите сгради в града вече са прогорени от киселините.
Европа:
12. Чехия – десетки квадратни километри в централна Чехия са превърнати в мъртви зони от киселините. Процентът на болните с проблеми на дихателните пътища, особено децата, е много по-висок, отколкото в другите части на страната. На някои места водата е забранена за пиене.
13. В Норвегия основният проблем е снегът, който е чудесен приемник на киселини. Норвежкото правителство обаче твърде дълго не е вярвало на експертите, което има тежки последствия върху околната среда.
14. Швеция – шведите са първите в света, които са направили проучвания за киселинния дъжд. При тях всичкото замърсяване идва от други страни и имат повече от 18 000 отровени и унищожени езера, а на места водата е негодна за пиене.
15. Швейцария –получава най-много замърсен въздух от цяла Европа. Южните масиви по Алпите вече са започнали да загиват.
16. Обединеното кралство (Англия) –произвежда най-много замърсители в Европа, но не се трогва от обвиненията на Европейския съюз, че замърсява цяла Европа и твърди, че киселинният дъжд не е изследван достатъчно и обвиненията са безпочвени.
17. Франция – сухи киселинни залежи унищожават дърветата в западна и източна Франция, която се е съгласила да съкрати своето производство на серен диоксид наполовина. За целта обаче френското правителство е решило да разшири атомната си индустрия, което среща решителен отпор в западно-европейските природозащитници.
18. Полша е една от сраните с най-замърсен въздух, защото местните въглища са много богати на сяра. По този повод в Краков се е образувал един много “странен проблем” – не могат да си позлатят кубетата на църквите.
Заедно със смога, изтъняването на озоновия слой, парниковия ефект и изсичането на горите, киселинният дъжд е един от бичовете на модерния свят.
Самоунищожителните действия на човека рано или късно ще доведат до необратими и много страшни последствия за цялото човечество. Смятам, че ако не друго, поне трябва да сме информирани за това, което ни очаква, тъй като става въпрос за твърде близко бъдеще.
Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
ЖЕЛЯЗО
« Отговор #3 -: Октомври 01, 2005, 22:15:22 pm »
(Ferrum)

Z=26
p+=26
e-=26
Електронна конфигурация: ….. 3p2 3d6 4s2 Желязото е d-елемент
Място на ХЕ в периодичната система: 4-ти период VIIIБ група
Валентност: 2; 3; 6
Степени на окисление: +2; +3; +6
Атомни свойства:
Електроотрицателност c =1,6
Желязото е елемент със слабо изразен метален характер:
Простото вещество желязо е метал.
Физични свойства:
Желязото се среща под няколко кодификационни форми, стабилни при различни условия, те се различават по вида на кристална та с решетка. Желязото е блестящ, сребърно-бял, трудно топим метал. Лесно се обработва чрез коване изтегляне и валцуване.
Химични свойства:
Желязото реагира с:

1. Кислород - образува пряко трижелезен тетраоксид(Fe3O4), който може да се разглежда като смес от железен оксид (FeO) и дижелезен триоксид (Fe2O3).
2. Въглерод - образува така наречените желязо - въглеродни сплави, като чугун и стомана.
3. Други неметали то образува съединения в +3 СО.
4. Разредени киселини и разтвори на някои соли - образува съответните соли(FeCl2; FeSO4) в +2 СО.
5. Концентрирана сярна или азотна киселина - желязото се пасивира.
6. Концентрирани основи при висока температура - образува соли.
7. Соли на метали, стоящи след него в РОАМ.

Оксиди:
FeO - Железния оксид е оксид на желязото в +2 СО. Той образува черни кубични кристали неразтворими във вода, но лесно разтворими в киселини. Железния оксид е основен оксид.
Fe2O3 - Дижелезния троксид е оксид на желязото в +3СО,съществува под формата на три кристални модификазий, съответно тъмно червени кристали, кафяви кристаи и модификация разлагаща се при 1500оC. Той е амфотерен оксид.
Fe3O4 - Трижелезния тетраоксид е смес от FeO и Fe2O3. В природата се среща като минерала магнетит. Той се окислява при загряване до Fe2O3.
Хидроксиди:
Fe(OH)2 - Железния дихидроксид се получава като бяла утайка при взаимодействие на разтворими соли на желязото в +2 СО с алкални основи, която бързо се окислява от въздуха до зелена утайка, окисляваща се допълнително по-късно до червено-кафявия железен трихидроксид(Fe(OH)3). Fe(OH)2 има основни свойства и се разтваря в киселини.
Fe(OH)3 - Железния трихидроксид е червено-кафява утайка - хидроксид на тривалентното желязо. Има амфотерни свойства и се разтваря в киселини и алкални основи.
Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен Magic`Green`eyes

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2392
  • Пол: Жена
Задачи по Химия
« Отговор #4 -: Октомври 21, 2005, 09:22:03 am »
Забелязах, че тук явно може и да се пусне някоя задача :) Тогава нека видим кой би кандидаствал с медицина или е добър по химия - да ми реши една логична и простичка задача :)
Аз така или иначе днес имам контролно...


Опишете механизма на образуване на химичните връзки в молекулата на водата и определете вида на молекулата.

Това е.. :)

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Задачи по Химия
« Отговор #5 -: Октомври 25, 2005, 17:41:52 pm »
е, че какво толкова: молекулата е диполярна, има водородни връзки и в нея. Напиши си структурната формула и ще я видиш каква е. :) Абе не ми се занимава сега да ти я описвам, щото е дълго и широко - учи се и по биология, и по химия - имаш си уроци в учебника - прочети си ги, да не те занимавам с моите "объркващи" обяснения... :>
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен Magic`Green`eyes

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2392
  • Пол: Жена
Re: Задачи по Химия
« Отговор #6 -: Октомври 26, 2005, 09:53:17 am »
Под химична връзка се разбира начина на свързване на атомите и йоните в прости вещества или химични съеднинения. Причините за възникване на химичната връзка са:
1. стремежът на атомите на химичните елементи да придобият стабилната (8Агр.) комфигурация на най-близко стоящия до тях инертен газ - дублетно и октетно.
2. образуването на химични връзки е съпроводено с отделяне на енергия. Енергията на свързаните атома е по-ниска  и получените бещества са по-стабилни.
Атмите на химичния елемент кислород (02) се свързват с атомите на химичния елемент водород (Н2) чрез ковалентна връзка, защото имат близка електроотрицателност (делта Х < 1,67)
Ковалентната връзка според теорията на Люис се осъщестява чрез 1 или няколко общи електронни двойки образувани от валентните електрони на вързвашите се атоми.
Образуването на ковалентни връзки се изразява чрез Люисови формули.



и дава уравнението.
Връзката О-Н е проста, полярна, кислородния атом е с по-високо хи (Х) и изтегля общите електронни двойки към себе си и получава делта минус (б-  - частичен отрицателен заряд).

Според МВВ (метод на валентните връзки) - ковалентните връзки се образуват чрез припокриване на валентните атомни орбитали и се получава молекукна орбитала нова форма и по-ниска енергия.
В молекулата на водата, кислородният атом е в sp3 хибридизация. Хибридизацията е взаимодействие между близки по енергия атомни орбитали ню един и същи атом и се получават хибридни атомни орбитали с еднаква форма, енергия, плътност и нова пространствена насоченост.
При sp3 хибридизацията си взаимодействат една s атомна орбитала, чиито оси сключват  ъгъл 109* 28'



кислородният атом образива две сигма връзки с двата водородни атома. Припокриват се sp3 атомни орбитали (О) - 1s АО (Н) по линията свързваща ядрата на двата атома. При кислородният атом остават две sp3 AO заети от неподелени електронни двойки. Между електронните двойки действат сили на отблъскване и намаляват ъгъла НОН на 104*25'



Молекулата на водата е с ъглов строеж, електронната плътност е неравномерно разпределена и възниква център на положителен и отрицателен заряд. Молекулата е полярна - дипол + - . Полярните молекули протежават диполен момент М (мю), който е векторна сума от диполните моменти на ковалентната връзка.

Неактивен Magic`Green`eyes

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2392
  • Пол: Жена
Re: Задачи по Химия
« Отговор #7 -: Октомври 26, 2005, 09:54:34 am »
Не е смешно, не е и лесно :) По-разбрано от това няма как да го направя. Имам хубав почерк, нали :)

Точно, защото "не е кой знае какво" няма да тръгна да кандидатствам с подобно нещо :)

Неактивен KUKLI4KATA

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2061
  • Пол: Жена
  • Улиците на"след малко" водят до къщата на "никога"
Re: Задачи по Химия
« Отговор #8 -: Октомври 27, 2005, 11:03:47 am »
уаооооооо [smile2] това много усукано бе [confused] [confused]ама иначе евала на тез,дето я разбират химията
Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Неактивен ...::Mag1::...

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4044
  • Пол: Жена
  • :-)
Re: Задачи по Химия
« Отговор #9 -: Октомври 28, 2005, 13:26:58 pm »
Аз нищо не разбирам... [think] [lol]

Неактивен Magic`Green`eyes

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2392
  • Пол: Жена
Re: Задачи по Химия
« Отговор #10 -: Октомври 28, 2005, 22:58:32 pm »
Не бой се мила, и аз така : ))))

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Задачи по Химия
« Отговор #11 -: Ноември 06, 2005, 19:09:53 pm »
Аз разбирах преди 2 години, когато учех, но от 10-ти насам нямам ЗИП и не съм поглеждала... Все пак, беше ми много приятна като предмет... Да четеш за съединенията е интересно... Изглежда като гигантски конструктор на природата! :)
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен FALLEN

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3585
  • Пол: Жена
  • Моля те,спаси ме...От самата мен...Спаси ме...
Re: Химия
« Отговор #12 -: Юли 25, 2006, 00:13:07 am »
Въй...жив зян съм аз по химия...гледам ей така в часовете [oops].Ама който я разбира,евала  му казвам [lol]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...

 
И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

Неактивен NiksY

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1631
  • Пол: Мъж
  • confront our own concern
Re: Химия
« Отговор #13 -: Декември 14, 2006, 23:57:52 pm »
Аз ще кандидатствам с химия и биология  :) Приятни предмети са.
"Но аз, беднякът...
имам само своите мечти."
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака."
"Пристъпи нежно,...
защото стъпваш в моя блян."

PaolaRey

  • Гост
Re: Задачи по Химия
« Отговор #14 -: Декември 18, 2006, 19:49:20 pm »