Това не е мое, но смятам, че трябва да го видят много хора и за туй си позволявам да го пусна!
Всяко момиче иска дае красиво и слабо и понякога прави жертви за това. Намалява хляба и сладкото и така нататък. Обаче идва един момент, в който това ти се струва малко и си казваш , че ще намалиш яденето драстично. Та какво толкова може да стане?! И спираш. Минаваш на ябълки и минерална вода. След време дори забравяш въобще да ядеш, защото организмът свиква. Лошото е , че се чувстваш добре... за момента. И си щастлива, че си по-слаба и по-красива. След месец почваш пак да си се храниш нормално . И тука идва кулминацията. Не можеш. От най-нормални храни почва да те боли стомахът. Изпитваш адски болки. Гърчиш се по земята. Влачиш се о тспазмите в корема. Не можеш да ядеш нищо. Не можеш да заспиш цяла вечер. Просто те боли. На сутринта си като нова. Няма ти нищо. Почваш да забравяш за снощното страдание. И минават два месеца и си си щастлива. Но... идва момент, в който тези болки пак се появяват. Сега пак си болна.Така страдаш, че чак н емобеш да дишаш. иска ти се да ревнеш, но нямаш глас, нямаш сили за сълзи.минава нощта. Дрогирала си се с поредната доза хапчета. Идва утрото и си мислиш, че както миналия път ще си добре, но не. Хапваш нещо и веднага бягаш в тоалетната. не можеш да хапнеш нищо. Повръщаш, въпреки че преди това, никога н еси го правила. Продължаваш с хапчетата. Родителите настояват да ядеш, а ти не искаш, защото всяка хапка носи ужас със себе си. Болката е нетърпима. Но те те принуждават да ядеш и пак страдаш. Гърчиш се като настъпан червей. Хапчетата оспокояват кризата и пак си като нова. И минава един месец и пак те заболява коремът. В четире часа посреднощ. Вече си знаеш процедурата.хапчетата. Взимаш по две, по три, за да те успокои . Но пак боли. стоиш сама във тъмното и страдаш гледаш в тавана и ти се иска да си мъртва. Болката не преминава и пак хапчета. После ходиш на лекар. Стоиш и чакаш 5 часа пред кабинета, а те боли и би трябвало да си у вас и да лежиш. Минава прегледът. за по-квалифицирано мнение те водят при друг лекар. Две различни диагнози в един и същи ден. Иска ти се да се самоубиеш.
Казвам "Ти", но имам предвид себе си. Болеше ме. и още ще ме боли. Сигурно ще е скоро и щ е трае дълго. Най-лошото е,че когато си сама и те боли, н езнаеш какво да правиш. Умирам от болка. не мога да легна, не мога да седна, не мога да стоя права. гърча се по земята и страдам. На моята възрас съм испила повече хапчеатъ от баща ми и майка ми взети заедно. и съм си виновна за страданието.
и тука вместо тривиалното "ти избираш" ще сложа нещо друго. ако искаш пробвай. Какво толкова ще стане? Ще те боли, но пък каво е болката пред красотата?> Не яж редовно, въобще не яж и умри от болки. Все пак Земята е пренаселена и какво е един човешки живот ? КЪСмет!