Дългите мигли на зората
в съня ми трепкат
като птици с крила.
Сънувам развети завеси
от морска пяна и позлата,
по пътеката лунна
тихичко слиза утринта.
Попитай вятъра
дали още те обичам,
дали си моето нежно момче,
има ли те в кръвта ми
като дрога непозната,
бие ли за тебе дивото ми сърце?!
Попитай го без думи и без маски,
лудия му дъх в себе си приеми,
затвори очи и дишай
тази свежест в тишината,
спомни си всички минали сценки,
в които героите били сме аз и ти.
Като разпилени зрънца
от перлена огърлица
търкалят се часовете
по всички посоки на света.
Слънчев лъч в шепите ми
ноти от светлина рисува,
почти съм будна,
търся до себе си твойта глава.
Усмихни ми се
с най-красивата си усмивка,
най- сладката си целувка ми подари.
Миг такъв от злато по-скъпо струва.
Не го заменям за нищо на света.