Телефонът изключен мълчи.
Днес не искам със теб да говоря.
Много пъти ранява ме ти.
Не, недей с мен отново да спориш.
Куп приятели имам, но те
не запълват във мен празнотата.
Чаках само от теб думи две
и се молих на глас в тишината.
Ти обаче реши да мълчиш,
да се правиш, че хич не ти пука,
че не струвам пара- да внушиш
и че с мене умираш от скука.
Знам в сърцето си носиш ме ти,
но го криеш от себе си даже.
Колко струва това ми кажи?!
И кого искаш тъй да накажеш?
Телефонът изключен мълчи.
И вратата си днес ще затворя.
Рози сто утре ти донеси.
Подари ми се - ще ти отворя.
Нещо ме изби на тийнейджърски стихчета...
И хич не ме питайте дали това ми се е случило !
Май скоро ще пропиша и чалга текстчета