Търсиш ли ме?
Пеперудите сънуват пролет,
залезът е квинтесенцията на тъгата,
очите на душата ми са сини.
Забрави ли ме?
Колко струва гневът ти,
когато сърцето ми
до твоето спре да бие,
когато от това, че ме няма
бавно умираш?
Искаш ли ме?
Остави ме да бъда такава,
каквато винаги тайно си ме обичал,
а явно отричал и наранявал.
Има нощи, когато
лунната пътека води
до най-дълбоките измерения
на красотата
и душите облича в бяло.
Има дни, когато
слънцето е червено,
а росата - зелена,
има време,
в което съм дим
и около теб
като змия се увивам,
когато те възнасям
и задушавам,
когато цялата съм синя.
Дишай ме!
Върни ме!
Не ме заклеймявай отново!
Разпръсни ни
на атоми от страст
и желанието на небето
ще ни поеме и сбъдне
като музика.Като магия.
Над скучаещите нарциси
валят кристалчета
от бъдеще минало.
Очите на душата ми затвори
и в себе си засели ме.
Заключи ни и нека
ключът някъде да се затрие.
Има време, което никой не може
да ни вземе, обич моя.
Искаш ли ме?
Не разбра ли, че винаги била съм твоя?!
