Живота си без жал аз пропилявах,
малко взимах,много давах.
Живот и толкова сълзи,
живот изпълнен със копнежи и мечти...
Раздавах се на всекиго по-малко,
раздавах,без да казвам "НЕ"...
Не можех никого да мразя,
дарявах обич,както майка на дете.
Обичах много,а самотна бях,
обичаха ме много,
но всеки шанс убих,горях и пропилях...
Сълзи проливах от любов,
невярна бях,мечти разбивах,ала оцелях...
Често падах в пепелта,но без да спра се борех
и изправях на крака...
отново чиста...истинска...жена...
Бях истинска и обичлива,
отново обичана,
но не и щастлива...
Бях просто жена...не бях безгрешна,
дарявах и болка и топлина...
