"Нацупен мълчи моят ден.Нецелунат отмина" <-- ето това страшно много ми хареса
А и стихчето си е хубаво като цяло
Как се топли сърце от мрамор?
То може само да се стапя...
Нали не може вечно в траур
сърцето,вкаменено,да се заравя?
Колко струват думи неизказани?
Нищо...Но понякога са безценни...
За вълните те стават предсказание...
Говорят за реките от бои огнени...
В тях пръстите си нежни потопи,
погледни деня си,тихо го целуни...
Сърцето му в ръцете си вземи,
няма да го изпуснеш,нали?
Защото и мраморът е чуплив...
С внимание ти го обгърни,
дори денят да е някак ленив...
Не оставяй без пристан искри,
наместо пак да рисуваш по повърхността,
използвай всяка дума премълчана...
Между чук от букви и от нежност наковалня
изкови наново на сърцето вътрешността...