Много ли лоша бях, кажи ми, днес?!
По очите ти познавам, че било е доста,
щом ме гледаш някак си по-така...
Пукат на щуротиите ми тънките кости.
Хей, слушай, на зло се връща с добро
и капризите ми трябва да прощаваш. Просто
толкова тъжна съм,не знам защо...,
че направо ми идва да се хвърля от моста.
Усмихни ми се. Знам, че куп нерви ти изхабих.
И да не си посмял да ме ругаеш!
Думи две лоши...и - ще ревна със глас.
За миг съвсем ще се скапя. Така да си знаеш!
Сто пъти си ми казвал, че съм голямо дете.
На сто и първия пак е същото...
Имам лудо, капризно сърце...
Хайде, стига ме гледа намръщено!
