И тихи стъпки ще отекват по паважа
и бавно ще заглъхват във нощта,
но ти сега си неподвластен
на чувството за самота.
Такъв ще бъдеш само месец!
И щом луната се роди
ще гледаш със очи безсънни
и ще се молиш да заспиш.
Ще гледаш как изгрява слънцето,
ще гледаш без да го усетиш
и целият от студ скован ще си
и може би за нея ще се сетиш.
Ще гледаш как деня умира
и как целуват го звездите,
но сам ще си, макар и с други
и може би за нея ще попиташ.
Но късно е за топлина да молиш,
ти там си, дето зима властва,
и там обречен си да бродиш,
и раната да не зараства.
А можеше тогава да я върнеш,
но предпочете да я изоставиш,
тя плака, но сега не плаче,
а ти не ще да я забравиш.