Триъгълна реалност...
Наранени думи.
Докосвам ръб...
и пръстите кървят.
Очи на куче.
Лаят хоризонти.
Опашки облаци
сконфузено въртят.
Усещане за блудкаво зелено
повръщат мислите ми
в кофата от мрак.
Върти се в тишината блус -
касета стара.
Върти на място - пак.
И пак...
И пак.
Миг на мечтание...
Садя магарешки бодили -
озъбени, бодливи слънчица.
Усмивки в розово.
Приличат май на мене...
Садя проекции
на своята душа.
От всеки стрък
мажорно настроение
задрасква гамата
във си минор.
Рисувам с пръсти
кърваво послание
за теб
по тялото на вятъра...
Фурор
ще предизвика
този бодиарт от думи,
от луди мазки
и кошмарни цветове.
Вечерен блус.
Танцувам с теб.
Без тебе...
Забравям те.
А времето...
от мене те краде.